Днес журналистите ги съдят за щяло и нещяло. Вследствие техни публикации съдещите ги твърдят, че получавали ортикарии, водещи до летален изход, световъртеж на работното място, хроничен запек и обратното, ама пак хронично. Затова се притеснявам дали думата „случайник” е обидна. И може ли кметът на Кючука да ме даде на съд, ако го нарека така!? А аз просто ще цитирам гражданин в район „Южен”, който махна с ръка и го определи за такъв.
Динко ПЕТКОВ
Днес да си медиен хамалин е последна дупка на кавала в обществото. Свързващ двата края едва с помощта на фотосинтеза. Аз, например, вече две седмици карам на леща. И то сурова – да пестя ток, ако я варя. Ама да си журналист се смята за призвание, няма как да не се мъкне кръстът. Рекламата, от която да се захранваме – йок. Всичко отива в телевизиите – и предлагане на лек за хемороиди, и най-удачните дамски превръзки, и проблемите с дебелото черво. И коя партия най-може да оправи България. За нас най-много пада по някое евро със снимки с усмихнати общинари при някоя първа копка.
Ама е нали е казано, че журналист, това е жив дявол. Все намираме колая за медийно съществуване. Без да сме на партийна или олигархна ясла. Така е и с мен.
Имам в джоба 42 евро. Спестени пари за черни дни. Разигравам ги обаче. Обзалагам се срещу тях. Скоро ги удвоих.
Номерът ми е да хвана някой балък от Кючук Париж. И да се уговорим. Ако тръгнем по бул. „Никола Вапцаров” от страна на Коматевския възел и по пътя той успее да ми каже името на сегашния районен кмет – печели моите 42 евро. Ако не знае – аз съм на кяр. Вече цяла седмица кярувам.
В началото се хващат на въдицата, ама после се тюхкат – името им било на езика, някакво завъртяно, за него пуснали бюлетината си, ама не се сещали как се казва. „Абе, пълен случайник е този районен кмет. Вече две години от как кметува, още не му знам името. Ама не съм му виждал и сурата. А пък живея до „Камела”. Може ли помощ от приятел, да питам жената, тя по-знае!”, взе да се оправдава вчера бивш даскал. Като го попитах съгласен ли е думата „случайник” да я ползвам в заглавие на материала си, веднага скочи: „Сакън, за обидна квалификация ще я вземат. Може да ме дадат под съд!”. Даде ми полагаемия ми се облог и си тръгна.
По средата на булеварда попаднах на друг кючукпарижанин. Беше близо до районното кметство. Оказа се, че и работи в това кметство. Тъкмо се прощавах с моите бели пари за черни дни, когато той си призна: „Спечели баса, така по физиономия го разпознавам, но как се казва – бъркам го с турския актьор Къванч Татлъту. Все питам колежката за името му!”
Имах и произшествие. Едва не си изядох боя. Срещнах живеещи на ул. "Славееви гори”. Като чуха, че ги питам за районния кмет, ми скочиха заканително. Той се оказал за тях като арменския поп. На него се оплакали, че се извършва мащабен строеж в района им, оспорвайки законността му. Вдигали 18-метрови сгради.
Според предоставени от тях документи, издадените разрешения за строеж противоречат на действащия Общ устройствен план на Пловдив, който от началото на 2023 година определя терена като зона за образование и обществено обслужване, а не за жилищно застрояване.
Казусът вече е отнесен до ДНСК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на образованието и Прокуратурата. Официално с Решение №521 на Общинския съвет, влязло в сила на 4 януари 2023 г., теренът, върху който днес се изгражда жилищният комплекс, е преотреден в терен за образование.
Въпреки това през 2024 година са издадени разрешения за строеж за няколко жилищни сгради. Общинарите не отстъпват, строителните книжа били законосъобразни и че проектът е одобрен.
Хората представят защо са против: недостатъчно разстояние между новите и съществуващите сгради, което според тях ще доведе до трайно засенчване, дълбок изкоп в непосредствена близост до съществуващ блок, за който твърдят, че вече е причинил щети по хидроизолацията; опасения от бъдещи наводнения, тъй като канализационната инфраструктура в района е ограничена; премахване на зелени площи и дървесна растителност, строежът е в близост до детска градина. Няма ответ.
Протестиращите настояват за спиране на строителството, проверка на законността на издадените разрешения, за нищожност, на административните актове, привеждане на подробния устройствен план в съответствие с Общия устройствен план. Никой не ги чува.
Съвзех се някак си от атаките им като разбраха, че съм журналист и ги запитах след като има нарушение на закона районният кмет не е ли първият, който да застане до тях и да ги защитава. Да бъде начело на недоволството им. Така ми реагираха, че думата „случайник, за която се притеснявам, че може да ме дадат на съд, беше като ласкателство, в сравнение с квалификациите които използваха за него. „Пак гласувалите бяхме прецакани, народът е казал „битият бит, е.баният е.бан!”, сопна ми се госпожа. Уточнявайки: „Имам предвид нас, данъкоплатците!”.