Местните политгадателки полека-лека взеха да се свестяват от тежкия нокдаун, в който бяха изпаднали в нощта след изборите. Чуха се вече и някои обяснения за случилото се. Изглежда, започват да се прегрупират около едно оправдание: срамното им издънване се дължало на забраната да се правят сондажи в последните няколко дни преди изборите, а тъкмо тогава публиката масово изперквала и нито една социология не би могла да се справи с това нейно състояние.
Кеворк КЕВОРКЯН
Това може да се каже и не толкова любезно. Всъщност, на 19 април Народът си го върна тъпкано на гадателките за всичките им провали през годините. Провали, на които в немалка степен се дължеше очевидното отегчение на публиката от тукашната ерзацполитика, то пък в последните години преля в открита ненавист – включително и към онези, които упорито се опитваха да продават нелепите опити за политиканстване като нещо нормално, а покрай това да пласират някак и себе си.
Да украсим казаното дотук със знаменития лаф на Майк Тайсън: „Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите“. Само дето Майк, умилително наричан „Животното“, имаше предвид някое „негро“, негов събрат от Куинс или Харлем – и нямаше да се задоволи само с един тупаник, ако беше получил поне бегла представа за шегите на тукашните гадателки.
Впрочем, не ви ли се струва, че повечето от нещастниците, които се отъркват в нашенската политика, са отнесли доста пердах още от най-ранната си възраст? Малтретирани са били по всевъзможни поводи, а когато и това не е помогнало, започнали да ги пердашат и без повод и причина. Отгоре на всичко, изглеждали толкова безнадеждни, че дори не правили опит да ги третират с някакви препарати или лекове, които да ги облагородят поне в някаква степен. И те си расли като напълно свободни пичове – така нарича простолюдието най-упоритите плевели, битката с които е изначално загубена.
Какво се случва обаче с една политика, която е пренаселена с „пичове“?
Да направим този въпрос още по- невъзможен: каква щеше да е България без политиците си?
Ето един отговор, който като че ли изглежда донейде подходящ: може би България нямаше да е толкова поспалива – тя така си и изглежда, каквото и да се случи наоколо и със самата нея, сякаш току-що се е събудила, разтрива си зъркелите – може би се надява, че това ще й помогне да ви разбере по-добре.
Тази поспаливост е една от главните причини тя вечно да закъснява – с каквото и да се захване. Дори нашите цигани, на които продължаваме да гледаме пренебрежително, тотално я изпревариха: държавата дори още не беше сънувала, че ще членува в някакъв Европейски съюз, когато нашите манговци вече се бяха настанили в подлезите на Виена и Берлин и никой не беше в състояние да ги разкара оттам, с тези малки лагери те бяха изнесли своята/нашата България направо в сърцето на Европа. Не бива да се подценяват тези миниатюрни териториални завоевания – особено, като се има предвид, че по същото време бъдещият български президент Плевнелиев също спеше в колата си по различни германски паркинги.
А България/държавата още се озърташе с гурелясълите си очи и поспаливо изчисляваше нещо. Нещо, което – както винаги – далеч не беше най-важното. Сетне дойде времето на сметките с европейските пари и пак България ги правеше най-мудно. Толкова мудно, че да изглеждат като подаяния. А тя си ги беше авансово компенсирала – само покрай една-две от аферите на крадливите си политици. СЪС СЪКРАЩЕНИЕ