За отвратителен случай на долна ксенофобия по адрес на с украинската бежанка Анна Соколенко, самотна майка, която се грижи за двете си деца във Варна от началото на войната. Жената работи без почивен ден и има детенце със здравословни проблеми.
Ето разказа на Анна пред фондация "Открито сърце":
В съботата преди Великден тя трябва отново да пътува до Силистра, защото е на работа. Отива на автогара Варна да си купи билет за автобуса. Когато отива на гишето и иска билет за 10 ч. сутринта, служителката Пламенка Димова (името й е на снимката с билета) я пита: „Вие украинка ли сте?“ Тя усмихнато отговаря, че е. Служителката й казва, че няма места в автобуса. Анна много се учудва, но казва: „Тогава дайте ми билет за друг час.“ Пламенка й отговаря: „За украинци никога няма места!“ Анна започва да плаче, да й се моли, да й обяснява, че трябва да отиде на работа. Пламенка невъзмутимо й казва, че няма да й продаде билет. Тогава Анна и казва, че ще се обади на полицията. Пламенка, заедно със служителка на другото гише започват да й се подиграват: „И какво, ще им ревеш и на тях ли!“ Пристига полиция, Анна цялата в сълзи им разказва как служителките отказват да и й издадат билет, защото е украинка. Един полицай отива на гишето и й купува билет за часа, за който са й казали, че няма билети.
Анна цялата в сълзи се качва на автобуса и няколко дни не може да дойде на себе си. Попитах я защо не ми се обади, тя деликатно отвърна – „Не исках да ви развалям празника.“ Аз, разбира се, малко й се скарах, защото във Фондация „Открито сърце“ няма празници и почивни дни, когато има подобни случаи!
Предлагаме снимки от профила на Пламенка Димова.лупа