Честит Осми март, жени и майки! Честит Осми март, разцъфтели пролетни момичета! Честит Осми март, любов!
Николай МИЛЧЕВ
В какви времена живеем само – да не можем да си поемем дъх и да целунем ръката на тази, която ни е родила, и на тази, която ни е направила мъже и ни крепи…
Помните ли времената – те продължават в известен смисъл и днес – когато почти бяха забранили този празник?
Спомняте ли си малоумниците, които дуднеха и пропагандираха, че Осми март е комунистически празник – празник на работничката, на колхозничката и колежката и все такива идиотизми?
Днешният Осми март е във времена на страх, на войни и на смърт. Именно затова – най-вече и точно заради това – трябва да обичаме майките си, да обичаме жените си, да обичаме любовта на жените към живота, да обичаме ръцете на жените си, да обичаме пътищата на жените, които вървят към нас.
Точно днес и в името на любовта и живота трябва да разгърнем старите албуми и да видим бабите си като момичета. И да видим великата утроба на времето, от която идваме всички.
Грях е жените да стават вдовици.
Грях е момичетата да губят любимите си във войни.
Грях е гладът и мизерията да убиват нежността и човешката близост.
Осми март е не само празник на живота, той е празник на целостта на живота – празник на сливането на живота с времето.
Осми март е празник на бабините черги, на гозбите, които са ни готвели майките ни, на песните, които са пели жените около нас, на пътищата и пътешествията, които сме извървели с жените на любовта си.
Осми март е празник на родните ни къщи, пред портите на които чакат нашите майки или техните незрими души.
Честит празник, единствени, съвършени, любими, изгубени и намерени наши вечни жени.