Нищо не разбирам от цялото мазало в Петрохан, а доста се напъвам. Но знам, че ако майка ми беше жива и й бях казала нещо от типа “Този свят е един много стабилен сън.
Юлия Ал-ХАКИМ
Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Бъди свободна”, майка ми първо щеше да се спука от смях, ама един такъв нетолерантен и ехиден смях, после щеше да ми отпере два много стабилни задвратника, да ме изгледа на кръв и да ми каже (изкряска по-точно) да спра да си кълча езика и да говоря като шашава. И никак не я виня, че ме оперира от всяка куха превзетост още в най-ранни години.
Публикувана на
06 Февруари 2026 година
06 Февруари 2026 година
Още статии
