В българските села и до днес се шепне за тях – жени с особена сила, които могат да лекуват болести, да развалят магии, да прогонват страхове и да „отварят“ щастието на човека само с няколко думи, казани над вода, хляб или въглен. Наричат ги баячки, знахарки, а някъде – направо вещици. Дали са истински наследници на старите народни лечителки, или просто умели познавачки на човешката душа – трудно е да се каже, но факт е, че и в XXI век хората продължават да ги търсят.

Още в старо време баячките са били жените, към които цялото село се обръща, когато лекарят не може да помогне. С молитви, заклинания и символични действия те „прекръстват“ болката, „отливат“ уплахата с разтопен восък, баят над вода и после дават от нея да се пие или да се измие лицето на болния. Вярва се, че силата им е наследствена – предава се от баба на внучка или от майка на дъщеря.

Един от най-разпространените ритуали е баенето против уплах – особено при деца. Старите жени казват, че когато детето се стряска нощем или плаче без причина, значи е „уплашено“. Тогава баячката сяда с него, нашепва тайни думи и сипва разтопен восък във вода. Ако восъкът образува странни фигури, това е знак, че уплахът е силен. След няколко повторения детето се успокоява и спира да плаче.

В Родопите и до днес разказват за баба Мария от едно малко село край Смолян, която лекувала „огън по кожата“ – нещо като тежък обрив. Тя не докосвала болния, а само баела над купа вода и с нея измивала засегнатото място. Местните хора се кълнат, че след три посещения при баячката обривът изчезвал, сякаш никога не е бил там. Когато я питали откъде знае думите, които реди, бабата отговаряла: „От майка ми, а тя от нейната майка. Не е наше, дадено е отгоре.“
В Северна България, край Луковит, пък се пази история за жена, която „отваряла късмета“ на моми. Ако девойката не можела да се задоми, я водели при нея. Тя баела над пита хляб, после я разчупвала на три и нареждала: „На когото е писано, той ще дойде.“ И както се говори, до няколко месеца момичето наистина намирало жених.

Много хора обаче наричат баячките „вещици“ – дума, която носи и страх, и уважение. В българския фолклор вещицата невинаги е зла – понякога е мъдра жена, която знае как да лекува и да пази дома от уроки. Но има и истории за такива, които „правели магии“ – с връзки коса, игли и восъчни фигурки. Именно заради този страх на местните баячките често живеели встрани от селото и не се омъжвали, защото хората вярвали, че силата им не позволява обикновен живот.

Днес, макар и медицината да е навсякъде, баячки все още има. В някои малки села в Странджа и Родопите може да чуете, че „старата баба“ помага при безсъние или уроки. Млади жени също търсят такива, когато не могат да заченат, вярвайки, че „някой им е заключил корема“. В интернет форуми и социални мрежи се обсъждат имена на съвременни баячки, за които се твърди, че „хващат уроки“ или „отключват щастие“.ретро