На 14 септември Православната църква отбелязва празника "Въздвижение на Светия кръст Господен". Нарича се Летен Кръстовден или Гроздоберник.
Освен през септември, Църквата извършва още три пъти през годината поклонения пред Светия и животворящ кръст Господен: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август.
В народния календар денят се свързва с вярването, че по това време на годината денят се "кръстосва" с нощта – настъпва равноденствие. Затова и жените "кръстосват" (зариват) стъблата на многогодишните цветя, за да не се "пресекат" китките им. От този ден нататък може да се очакват и първите слани.
С летния Кръстовден се отбелязва началото на есента. Започва гроздоберът и есенната сеитба. Преди да отиде на нивата мъжът се измива и облича чиста бяла риза. Воловете се почистват и вчесват. Рогата им се закичват с чесън, завързан с червен конец срещу уроки.
Жените месят обреден хляб и колачета за впрегнатия добитък. След приготвяне на храната, огънят в дома се загася, за да не изгорят нивите през лятото. Не се мете, "за да не се изнесе берекетът". Не бива да се шие с игла, "за да не се надупчи" семето.
На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. По време на богослужението в църквата духовниците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Спазва се строг пост и не се яде нищо червено – червен пипер, домати, репички, червени ябълки и др.
На този ден своя празник отбелязват лечителите, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупени кокали, т.нар. чакръкчии. Излекуваните им носят дарове в знак на благодарност. Чекръкчията слага на двора трапеза и кани всеки, който мине край къщата му, да пийне и хапне и да споменава с добро умението му да дарява изцеление на болните.

Какви са главните поверия за Кръстовден?
Вярвания за здраве и закрила

Едно от най-разпространените поверия гласи, че водата, налята на Кръстовден, има особена сила. Хората са я пазели през цялата година и са я използвали за лек срещу болести и уплаха.
Съществувало е поверие, че ако на този ден човек си измие лицето с такава вода, ще бъде здрав и закрилян от зло.
Денят на големия кръст
В народната традиция Кръстовден е известен още като Ден на големия кръст. Смятало се е, че от този ден започва истинската есен и природата постепенно се подготвя за зимата. Земята „се кръсти“ и хората отбелязват своеобразна граница между лятото и студените месеци. Затова в миналото именно около Кръстовден се започвали есенните селскостопански дейности – оране, сеитба и прибиране на реколтата.
Гадание за времето

Според народните вярвания каквото е времето на Кръстовден, такова ще бъде и през есента. Ако е слънчево и ясно, очаква се топла и благодатна есен. Ако завали дъжд, хората го приемали като благословия за плодородие. Имало е и поверие, че ако на този ден духне силен вятър, зимата ще бъде тежка и студена.
Пост и пречистване
На 14 септември църквата е установила строг пост, който се нарича „кръстовденски пост“. Според вярванията, ако човек пости в този ден и се помоли искрено, ще получи здраве и душевно спокойствие. Много хора са вярвали, че именно на Кръстовден постът има най-голяма сила за духовно пречистване.
Забрани на Кръстовден
Народната традиция е свързана и със строги забрани. Не се коли животно, не се меси баница с яйца и сирене, не се приготвят тежки месни ястия. На Кръстовден не се работи тежка полска работа – смятало се е, че това носи нещастие. Особено забранено е било да се копае земята, за да не се „разсърди“ тя. Вместо това хората са приготвяли обредни хлябове и са ги раздавали за здраве.
Жените не бива да берат плодове и зеленчуци на този ден, защото според поверията „кръстът ще ги изгори“ и реколтата няма да е добра. Вместо това са приготвяли постни ястия, най-често зеленчукови супи, пълнени чушки или сарми без месо
А именния си ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.