Елена Маркард е 12-годишното момиче, което живее в Берлин. Получава тежка травма и изпада в продължителна кома. Когато се събужда от нея, проговаря на перфектен италиански. От немския не си спомня и дума. Твърди, че се казва Розета Кастилиани. Убедена е, че е прекарала целия си живот в Италия.

Учени се заинтригуват от случая и я отвеждат в града, в който твърди, че е живяла, след като са установили, че там действително е живяла жена с такова име, която е починала при инцидент. Това не е случаят, за който говорим в началото, защото е минало време. Розета е родена през 1887 г., а загива през 1917 г., когато е на 30 години. Отиват на адреса, където тя е живяла. Вратата отваря жена, при вида на която Елена Маркард възкликва: „Ето я Франси, моята дъщеря!”. И това е наистина тя - дъщерята на Розета Кастилиани.
Подобен случай е описан в разгара на епидемията от инфлуенца, когато по различни данни загиват от 50 до 130 милиона души. В препълнена морга в Прага един от труповете внезапно започва да потръпва. Според болничните записи това е някой си Карел Турни. Съобщават на негова близка за чудото. Но Карел не иска и да чуе за жената, която е дошла да го види - тя за него е непозната. Изписват го от болницата и той се запътва не към адреса, на който е регистриран, а в някакво село. Там влиза в една от къщите и се разполага. Никой не може да го убеди, че той не е човекът, който е живял там. Карел знае кое къде се намира в дома и съобщава много подробности, които няма как да са му известни за живота на мъжа, чиято душа се е вселила в него. Оказва се, че двата трупа са били на съседни маси в моргата, преди Карел да оживее..телеграф