Урсула не си направи труда и да ни обясни, как ще се отбраняваме по-успешно , ако произвеждаме повече барут и го използваме срещу държава, въоръжена до зъби с ядрени оръжия. Лицемерието очевидно е второто удоволствие, по което тя примира.
Кеворк КЕВОРКЯН
Но да не затрудняваме с излишни разсъждения Урсула – поне към днешна дата тя просто е един Адвокат на Смъртта и тази роля никак не я притеснява.
Кадрите от срещата на Тръмп с европейските „лидери“ бяха забележителни, трудно могат да бъдат забравени физиономиите им, когато американският президент ги убеждаваше, че войната трябва да приключи. Най се беше оцъклила Урсула, главният оръжеен брокер днес.
От друга страна обаче, може би и самата История ни тика към тази авантюра със завода – стига да си припомним, че Балканите винаги са били „барутния погреб на Европа“. А един завод в повече само ще подхрани тази прокоба…
Дори „простолюдието“, което иначе си пада по илюминациите, се досеща за това и си казва, че ние една фабрика за фойерверки не можем да опазим – например, тази в Елин Пелин, която доскоро още пушеше - какво остава за най-големия барутен завод. И друго си казват обикновените хорица, понеже обичайно Животът тях ги млати: Дюселдорф, седалището на „Райнметал“, също е добро място за един българо-германски завод за барут, по-уредено място, по-цивилизовано.
Макар че, ако му скимне, Путин може да се полакоми и за Дюселдорф, и Урсула също го намекна в Сопот: „Путин няма да се спре…“, така рече тя. Изглежда е сигурна, че само нашият барут може да го спре.
А ние, ако за момент помечтаем като идиоти, от които, всъщност, нищо не зависи, може да уловим най-сетне една мисъл, която все ни се изплъзва: дали не ни е нужен Европейски съюз, в който и слабаци като нас, приобщени за нуждите на масовката, да се усещат равнопоставени с останалите – особено тогава, когато всички сме изправени пред труден избор?
Докато чакаме отговора, да направим малко сметки около Завода– властниците все нямат време за такива занимания, виждат им се ненужни, те плюнчат моливите си за друго: заводът ще ни струва около половин милиард евро, осигурени от заем от три милиарда по механизма за сигурност СЕЙФ, които, разбира се, трябва да връщаме; в смесеното дружество думата ще има „Райнметал“, понеже има и по-голямо дялово участие; заводът ще осигури – поне такива са надеждите – хиляда нови работни места; ще бъде построен в Сопот – там ще мислят за екологическите предизвикателства, любезно казано, които съпътстват подобен обект. Държавата ще се погрижи за това, точно толкова, колкото се грижи за жертвите на Водния Геноцид, който вече е на път да превърне България в Опустошена Земя.
Урсула била учудена от възможностите на нашите военни заводи. Време е обаче тя да се учуди и от състоянието на българската армия и по-специално на авиацията ни - много е вероятно да си мисли, че сме си добре въоръжени с един и половина Ф-16, за другите притежания на армията ни дори не е прилично да говорим.
Между другото, Урсула съвсем го е ударила през просото, поне в разюзданото бръщолевене. Наш ПростоКирчо, който доскоро беше шампион в това отношение, със сигурност вече й завижда за езиковите изстъпления. Тия дни тя изтърсила, че Украйна трябва да се превърне в „стоманен таралеж, несмилаем за нашествениците“ – с подобни приказки урсулките ще подлудят напълно Зеленски. Може би следващият завод, с който ще ни възнаградят, ще е за производството на несмилаеми таралежи…
Много приказки бяха изприказвани по телевизиите, много барут отиде на халост – но само веднъж, в продължението на централните новини на Би Ти Ви, се сетиха да попитат, дали заводът за барут няма да ни направи по-уязвими. Гостуващият, бивш заместник-министър, така и не може да разбере, какво всъщност го питат - понеже въпросът за нечия уязвимост, извън неговата, грижата и дори страхът за другите е извън мирозданието на нашите политикани.