Такова всенародно натоварване почти в никоя държава няма да издържат. Направо каталясахме от празнуване на 6 –ти септември. Много мъдро е решението днес да си отпочиваме.
Динко ПЕТКОВ
„Едва се довлякох вечерта в събота до вкъщи. Цял ден не подвих крак заради този празник на Съединението. Грохнах!”, коментира бившият старшина от Гарнизонна фурна Чобански.
„Е, така не може да продължава. Празник след празник. Херкулеси да сме, няма да издържим. Какъв е проблемът да не мъчат така народа. Просто такива дати да се празнуват през година. Ама кой ти мисли как се чувствува народецът ни.”, възмущава се кондуктор по линия № 116.
„Чудя се откъде имат тези сили официалните лица. Първо ги изтъпаниха на молебен в Стария град. Да се катерят по тия стълби там и през цялото време да стоят диван чапраз. Даже владиката не отиде в храма, взе си болничен. После ги замъкнаха да поднасят цветя и венци на разни паметници. И там през цялото време бяха на крака. А следобед ги заведоха да присъстват на възстановка как Чардафон Велики арестува губернатора Кръстевич. Накрая се видя с какъв зор едва издържаха церемонията пред Паметника на Съединението. Реч след рече. Венец след венец. Проглушиха им ушите със зарята. Как да не ги съжалиш клетите официални лица!”, съчувства на управляващите учител от Френската.
„С физическата умора някак си ще се оправим по-бързо. Но за психическата ще ми трябва поне цяло буре с домашно вино. Психясах тази събота. Празник, та празник – надуха ми главата. Пуснеш телевизията – все за Съединението. Много рядко имаше чаканата реклама за мазила срещу сухотата на вагината и как хроничният запек да стане периодичен. Опиташ да се утешиш от радиото – не. Пак през час от какво значение бил Празникът. Един Азис не можах да чуя. Отвориш някоя електронна медия – същото. Препечатват репортаж как отбелязват 6 септември в село Долно. Благодарение на Съединението то се присъединило към село Горно. И станало Долно Нанагорно. Живеели 5 човека в селото, ама се събрали на тържествен молебен в църквата. Отключена и преметена специално за празничния повод от бившата й клисарка леля Стояна, която в момента била и.д. свещеник.”, тюхка се пенсионерът Дончо от Кършияка.
„Не, с тези общо държавни празнувания вече прекаляват. Айде, да направят някой и друг официален банкет с хапване и пийване, ядва се. Те цялата история я превърнаха в разни годишнини. Слава богу, че днес си отпочиваме празника на Съединението. Направо съм разглобена!”, оплаква се на съседката си г-жа Стоянчева, инкасаторка от ВиК.
Цял Пловдив днес си отдъхва. Най-много да се вдигнат от диванчето да отидат внякой мол или на Главната за по едно кафенце. В повечето домове ще карат на каквото бог дал, домакините нямат сили един боб да запържат. Без днешния почивен ден щяхме от преумора да сме в неадекватно състояние. Добре, че от утре започват работните дни, че да си доотпочинем.