Най-възрастната жителка на морската столица, Евдокия Чочева, ще отпразнува своя 106-и рожден ден на 29 септември. Родена и израснала в сърцето на града – в емблематичната Гръцка махала, само на метри от храма „Св. прпмчца Параскева“, баба Евдокия е истински символ на дълголетието и жизнеността.
През живота си е отгледала син и дъщеря, а днес сърцето ѝ е пълно с обичта на внуци и правнуци, пръснати по света – от Швейцария до Канада. Въпреки възрастта си, тя остава бодра, с остър ум и силен дух, а близките ѝ подготвят специално тържество в нейна чест.
Повече от 13 години ползва услугите на Домашния социален патронаж във Варна и е благодарна за тази възможност, казват от общината. За социалните услуги тя научава случайно, по време на разговор с млада жена в близкия до дома ѝ парк.
"Даде ми телефон на патронажа и аз се обадих още на същия ден. Отговориха ми, че списъкът за такава подкрепа е голям и може да се наложи да чакам дълго. Благодарение на късмета ми се обадиха и още на следващия ден ме включиха в услугите на Домашен социален патронаж", разказва Чочева.
"Всеки ден четем книги - тя обича българската класическа литература, с часове може да рецитира стихотворения на българските поети. Суетна е и дори на тази възраст е много взискателна към външния си вид", разказва социален работник. Той споделя още, че възрастната жена се интересува от политика, ежедневно държи да ѝ чете последните новини във вестниците. Любимите ѝ предавания са "Делници" с Николай Колев по телевизията и "В ефир сте" с Даниела Стойнова по радио Варна. Винаги е позитивна, обича съседите си, сама пише стихове, всяка вечер рецитира преди да заспи, помни огромно количество информация, затова и времето, прекарано с нея, е приятно и минава неусетно, споделят още експертите от социалния патронаж.
Един от любимите й поети е Никола Вапцаров. Знае наизуст поне 12 негови стихотворения, а за безупречното си изпълнение на неговата "История" получава награда лично от флотилен адмирал Боян Медникаров по време на националния конкурс "Вапцарови дни", хвали се лично тя. Работила е като учителка-доброволка, като автор в списание и като библиотекар, откъдето идва голямата ѝ любов към книгите.
Въпреки че вече е трудноподвижна, до ден днешен всяка сутрин прави лека гимнастика, след което излиза на терасата, за да благодари за живота, да отправи поздрав към новия ден.телеграф