Преди 114 години „Мона Лиза“ е открадната от Лувъра. И това е пътят към най-голямата слава на тази странна, скромно облечена и леко грозновата жена с беззъба усмивка, за която са изписани планини от хартия.
Историци на изкуството, журналисти и просто ентусиасти спорят от десетилетия какво означава усмивката на Мона Лиза, дали е фалшива картината, висяща в Лувъра, и кой е изобразен на портрета на Леонардо.
Крайъгълният камък в основата на популярността на „Мона Лиза“ е геният на Леонардо да Винчи. Нищо не идва от нищото: никакъв пиар не може да промотира посредствена картина. А „Мона Лиза“ е визитната картичка на великия флорентинец.
Вярно е, че Леонардо не е оставил нито подписа си, нито датата, нито името на модела върху портрета. В албумите на художника не е запазена нито една предварителна рисунка, няма нито една дума за „Мона Лиза“ в дневниците му.
Първият достоверен доклад за известната картина принадлежи на секретаря на кардинала на Арагон Антонио де Беатис. Но в него няма нито дума за Мона Лиза Джоконда. Де Беатис посещава ателието на Леонардо малко преди смъртта на художника и пише в дневника си, че е видял „портрет на флорентинска дама, направен от натура по молба на Джулиано Медичи“.
По-късно учените подбират няколко кандидатки за ролята на модел на Леонардо. Първата „еманципирана жена“ на Европа, херцогинята на Мантуа Изабела д'Есте, с която Леонардо е бил приятел и е кореспондирал, е имала най-голям шанс. Като се погледне нейният портрет с молив от Леонардо, може да се види приликата с известната картина от Лувъра.
Повечето специалисти са сигурни, че портретът на Мона Лиза е на съпругата на богаташа Франческо ди Бартоломео дел Джокондо (1460-1539 г.). Преди да се задоми с 16-годишната Лиза, той вече е уморил двете си предишни съпруги (през 1491 г. се жени за Камила ди Мариото Ручелаи, а през 1943 г. – за Томаса ди Мариото Вилани). Младата булка няма никакво основание да се радва на живота и това обяснява леко кривата ѝ усмивка. Оттук и второто име на картината – „Джоконда“. Тя живяла скучния живот на обедняла благородничка, омъжена от родителите си за пари; Редица изследователи се вглеждат в изскубаните вежди на Джокондата. В края на XV и началото на XVI век на мода са ощавените дъгички. Френският инженер Паскал Коте обаче открива, че на картината е имало вежди. Това той установява с помощта на скенер с високо качество, с който създава копия на картината. Предполага се, че при почистването и опитите за реставрация веждите просто са били „изскубани“ (изтрити).
Първото място, където окачили Мона Лиза, била банята на на краля Франсоа, който бил колекционер. Дал на художника къща близо до замъка си в Амбоаз. Тук блестящият флорентинец починал. Според легендата, преди смъртта си той продал „Мона Лиза“ на Франсоа за 4000 златни монети – огромна сума по онова време. Кралят поставил картината в банята не защото не разбирал какъв шедьовър е получил, а точно обратното. Банята във Фонтенбло била най-важното място във Френското кралство.
Там Франсоа не само се забавлявал с любовниците си, но и приемал посланици. телеграф