Парламентът прие промени в Закона за въвеждане на еврото, с които до 8 август 2026 г. се забранява да бъдат вдигани цени в магазините без обективни икономически фактори. Освен това е подготвен и проект на закон за таван на надценките на определени храни. С въпроси какъв ще бъде ефектът от влизането ни в еврозоната за домакинствата, промените в закона за еврото ще възпрат ли спекулативното покачване на цени и поскъпването може ли да бъде оправдано с минималната заплата се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.
Той завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
- Г-н Панчев, вече е решено, че страната ни влиза в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това положителна промяна ли ще бъде или ще има повече негативен ефект върху домакинствата?
- Напълно ясно е, че влизането в еврозоната, означаващо премахване на националната валута и валутния борд, ще е отчетливо отрицателно събитие както за стопанството като цяло, така и за повечето домакинства. Аз го наричам - най-голямата стопанска грешка у нас от хиперинфлацията насам. Първите, отдавна прогнозирани, проблеми вече са налице, а именно резкият скок в цените на част от стоките и услугите вследствие на предстоящото превалутиране. Ще има и много други негативни ефекти, свързани с разпад на фискалната дисциплина, задлъжняване, структурно забавяне на ръста на икономиката и други.
- Проверки на НАП показаха, че търговци вдигат цени без да имат някакви съществени основания. В България има ли достатъчно голяма конкуренция на пазара, която да възпира покачване на цените?
- Подобно вдигане на цените заради еврото се знаеше, че ще се случи поне от 2023 г. насам с примера на Хърватия. А ако човек се запознае с академичната литература за ситуацията с другите държави, които са приемали единната валута, още по-отдавна. Бизнесите не търсят основание за вдигане на цените, а възможност. Ако може, всеки веднага би вдигнал цените си. И това важи и за мен, и за вас, и за читателите ни. Дори и да работим на заплата, бихме искали да я вдигнем винаги. Нивото на вдигане на цените, обаче, наистина зависи от няколко фактора като един от ключовите е точно нивото на конкуренция. Без формално да съм провеждал свои изследвания, и бидейки скептичен към тези на КЗК, моето наблюдение е, че конкуренцията не е на нужното високо ниво. Популярен пример за такъв сектор с привидно висока, но според мен не особено на практика, конкуренция са хранителните вериги. Те очевидно ще имат ключова роля в тази ситуация, която обсъждаме с вас.
- Промените в Закона за въвеждане на еврото реално ще възпрат ли спекулативно покачване на цените или това е само ход на управляващите за пред избирателите? Възможно ли е всички поскъпвания да бъдат обяснени например с повишаване на цената на бензина с няколко стотинки?
- Управляващите бяха поставени в ситуация, че трябва да реагират спешно заради ниското ниво на експертиза, която ги съветва. Очевидно бяха изненадани от скока на цените, вероятно заблудени от собствената си пропаганда, че еврото не водило до инфлация - води и още как и това е само началото. Иначе администрирането на цени винаги представлява упражнение по псевдо-икономика, защото цените се влияят от твърде много фактори, за да може да бъде изолиран един, като например горивата, за водещ за всички промени - напълно възможно е да имаме падащи цени на петрола и увеличаващи се на чушките или счетоводните услуги, без да става дума за „спекула“. Самата спекула е политически натоварена дума, защото академичните дефиниции могат да демонстрират, че всяко едно действие на пазара, и на продавачи, и на купувачи, може да се побере в смисъла на спекула. Инфлацията от евровото превалутиране се произвежда от комбинация от фактори, често напълно извън контрола на държавата, дори и да има законодателство, регулаторни органи и прочие.
- Правителството подготви проект на закон за таван на надценките на определени основни храни. Там е предвидено при изкупуването на земеделска продукция да има минимална надценка от 10% над производствените разходи и поне половината от определени храни в търговските вериги да са български. Това няма ли да доведе до покачване на цените?
- Изискването за поне 50% български продукти няма как да не доведе до по-високи цени при сегашните условия в сектор земеделие и сектор храни. Аз подкрепям желанието да се насърчава българското производство и потреблението на харни местно производство, но това не може да се изчерпва единствено с директиви към супермаркетите. Нужна е цялостна политика за подпомагане на точно този тип селско стопанство, вместо субсидираното в момента едро земеделие с борсово търгувани растителни култури. Тоест, за да се стигне до потреблението, първо трябва да се премине през производството и то в контекста на европейските политики и на търговската сделка със САЩ, която може да обърне хранителния сектор с краката нагоре, ако започне голям внос на американски продукти. За съжаление, законотворците у нас пак искат да ловят с трици маймуни.
- България може ли да ползва опита на други държави от ЕС, които са приели еврото, за да бъде ограничено покачването на цените?
- И в момента се ползва този опит. Законът за еврото е писан по модел от предишните страни, споразумението между КЗК, КЗП и НАП също е правено на други места, включително и в Хърватия, а сега се вижда и, че реагираме на високите цени, подобно на Загреб, след като и там, и тук се видя този скок - с опити за ценови контрол. Хърватите в крайна сметка опряха до тавани на цените за 70-100 основни продукта, да видим дали и тук ще стане това. Всъщност, все още никой не говори за това, но заради целия процес на смяна на валутата, който е изключително тежък логистично и финансово за всички бизнеси, тези допълнителни разходи между 500-700 млн. лв., по наши изчисления, също ще бъдат прехвърлени към крайния потребител. /труд, със съкращение