Няма човек в България, който да не е изговарял при даден неуспех: „Ех, какъв съм Марко Тотев“ или пък, „Зарежи го тоя е Марко Тотев!“. Но малцина са се замисляли дали зад това име, станало символ на липсата на късмет, на каръка, на кутсуза, стои действителна личност.
Карък
Да, Марко Тотев е не само действителна личност, но и гордост за Велико Търново. В Историческия музей на старата столица са запазени документи и спомени за живота, както и лични вещи на безупречния адвокат от края на XIX и началото на XX век Марко Тотев Петков.
Роден е през декември 1857 година във Велико Търново, но родът му е от Трявна. Той е единствен син в богатото и уважавано семейство на Тотьо и Кръстина Петкови. Баща му притежавал хан, намиращ се зад днешния Паметник на обесените в старата столица. Лошият късмeт му е потомствен, защото вечерта, когато Батенберг е избран за княз на България, фойерверк от празничната заря подпалва и изгаря бащиния му хан. За беда под руините остава и скътаното сандъче със златни наполеони, които майка му Кръстина навремето донесла като чеиз.
Пoкер
От младини Марко Тотев обичал хaзaрта и играта на пoкер, но винаги страдал от липса на късмет. Името му тръгва от единственият случай, в който му провървява в покера – стиска в ръката си кeнт флoш роял, масата се огъвала под тежестта на зaлoжените пари, но в този момент от улицата се чува траурна духова музика. Приятелите му наскачат и се залепват за прозореца на емблематичното кафене „Дарданели“, любопитни да видят кой е знатният търновец, когото погребват, а Марко остава на мястото си с ликуващо предчувствие. Да, ама то се оказва измамно – когато показва печелившата комбинация, приятелите му не я признават, обвинявайки го, че си е подредил кaртитe, докато те са наблюдавали погребението. Отчаян, той изговаря крилатата си фраза: „Кога ли му е вървяло на Марко Тотев, та и сега?!“.
Сред най-големите му загуби на пoкер е прoиграването на семейната воденица край Търново.
Начало
Докторът на историческите науки от Историческия музей във Велико Търново д-р Иван Църов разказва: „Марко Тотев е български общественик, който има блестяща кариера като юрист още преди Освобождението. Той учи право в Европа и след Учредителното събрание, когато е сформирана Българската адвокатура, той е вписан в търновския адвокатски регистър под №1. Безброй са делата, спечелени от Марко Тотев.“
При идването на руснаците в града през 1878 г. начетеният и честен младеж е назначен за началник на канцеларията на руския губернатор в Търново, след това е съдия в родния си град. Инспектор е към Министерството на правосъдието, депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. и окръжен управител на Бургас през 1900 г.
Марко Тотев подарява книгите от личната си библиотека на търновското читалище „Надежда“, което е основано още през 1871 г. След Освобождението тъкмо архивът на читалището е послужил за основаването на Историческия музей в Търново, споделя историкът.
През 1913 г. Марко Тотев се премества със семейството си в София, където също прави забележителна кариера.
Добива популярност и със своето бохемство, шеги и самоирония. Обичал да казва: „Като изляза от къщи – и парите сами тръгват след мен!“. В Търново и днес е останал паметният лаф: „Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя“, защото в единия файтон пътувал той, а в другия чантата, бастунът и шапката му. Винаги ходел с фрак и цилиндър.
Семейство
През 1884 г. Марко Тотев се венчава за Поликсения Кабакчиева, дъщеря на заможния търновски кожухар Георги Кабакчиев. Кум им е Васил Друмев. Марко и Поликсения Тотеви се радват на двама синове – Георги и Никола, и дъщеря Кръстинка. Големият син, Георги Марков, е произведен в чин генерал-лейтенант на 6 май 1939 г. Другият син, Никола Марков, също достига до звание генерал-лейтенант през 1940 г. Съпруг на дъщеря им Кръстинка е генерал-майор Рашко Атанасов, който през 1935 г. се издига до министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Андрей Тошев. Той е и председател на спортно дружество „Юнак“, както и председател на Българския олимпийски комитет през 1941-1944 година. След 9 септември 1944 г. е осъден от Втори състав на Народния съд и разстрелян. Ген. Никола Марков е въдворен в Белене за няколко години.
Като младши офицери и тримата се сражават по фронтовете във войните за национално обединение на България.
Късмет
Един-единствен път Марко Тотев изважда късмет, и то след смъртта си на 26 юли 1936 г., разказват търновци. На погребението му вали проливен дъжд и стотиците в траурното шествие са измокрени до кости. Единствен Марко Тотев е на сухо... под капака на ковчега.
Няколко години след смъртта му обаче каръкът отново го спохожда – завеян погребален агент настанява в гроба му починалата съпруга на известен професор. Роднините на Марко Тотев завеждат дело, проточило се дълги години. Накрая все пак правдата възтържествува и легендарният адвокат е оставен на спокойствие сам във вечното си жилище. Произнасяйки решението, съдията проронва: „Ех, бай Марко, бай Марко, все на тебе така ще ти се случи!“.телеграф