Аржентина – държава, белязана от дългогодишни икономически сътресения, хронична инфлация и нарастващи социални неравенства – изпадна в още по-дълбока бедност след встъпването в длъжност на президента Хавиер Милей през декември 2023 г.
Идването на власт на Хавиер Милей
Преди Хавиер Милей да поеме управлението, нивото на бедност в Аржентина в продължение на близо четири десетилетия се задържаше около 25%. Далеч от блестящ резултат, но поне стабилен. Откакто новото правителство встъпи в длъжност през декември 2023 г., ситуацията рязко се влоши – според официалните данни на Националния институт по статистика и преброяване (INDEC), бедността вече засяга 57% от населението. Това означава, че почти 25 милиона аржентинци живеят под прага на бедност.
Причината? Политика, която много анализатори наричат шокова. Новият президент, яростно позициониран вдясно от политическия спектър, прие мерки, довели до масови загуби на домове – не само сред най-уязвимите, но и сред хора с висше образование. Все по-често хора с дипломи и квалификация се оказват в ситуация, в която не могат да си осигурят дори най-необходимото – храна, отопление, лекарства.
Но въпреки това успя. Победата му се дължеше на два основни фактора. Първо – широко разпространеното разочарование от традиционните партии, които десетилетия наред обещаваха реформи, а оставяха обществото на същото място – или дори по-зле. И второ – модерният му подход към кампанията. Вместо скучни речи и партийни митинги, Милей заложи на директна комуникация в социалните мрежи. Обикновен език, емоционален заряд, послания „без филтър“ – всичко това му донесе гласове сред младите и отчаяните.
Шокиращият план за икономиката
Когато Хавиер Милей пое управлението, Аржентина вече се задъхваше под тежестта на натрупани дългове – наследство от десетилетия популистки политики и краткосрочни обещания. Влизайки в ролята си, новият президент ясно заяви своята цел: да укроти хиперинфлацията и да рестартира икономиката. Звучи амбициозно, нали? Именно с тази мисия правителството въведе т.нар. „икономически шоков план“ – стратегия, която залага на макроикономически реформи и широко отваряне на страната към външните пазари.
Само че реализацията ѝ дойде с висока цена. Милей предприе строги мерки за икономии: орязване на енергийните субсидии, масови съкращения в публичния сектор, замразяване на заплати и пенсии, а редица инфраструктурни проекти – просто спрени. Всичко това с идеята да се оздрави фискалният дефицит.
И на хартия, нещата започнаха да изглеждат... поносимо. Дефицитът бе овладян, а страната постигна най-ниското си ниво на годишна инфлация за последните четири години – „само“ 166%. И все пак, зад тези цифри стои сурова реалност: за обикновените хора животът стана още по-труден. Цените на основни услуги като ток и газ скочиха до невиждани нива. Продажбите в супермаркетите се сринаха.
Безработицата расте, а бедността се задълбочава.
Една от най-дискутираните мерки беше девалвацията на песото – с над 50% спрямо щатския долар. Това направи аржентинския износ по-конкурентоспособен, но внесе истински шок при вносните цени. За обикновения гражданин означаваше само едно – всичко стана по-скъпо.
Много икономисти не спестяват критиките си. Професор Карол Уайз от Университета на Южна Калифорния нарече реформите на Милей „повърхностен пазарен шок“, още една илюзия за нация, която, по думите ѝ, „поразително дълго търпи икономически страдания“. И тя не е сама в преценката си. Според Хуан Сантарканхело – старши изследовател в Националния университет в Килмес – не съществува реална възможност неолибералните политики да намалят бедността в дългосрочен план.
Последствията от бедността
Бедността не е просто икономически термин. Тя е ежедневие, което прониква във всеки аспект от живота – включително в най-основния: храната. В Аржентина това е болезнено ясно. Около 38 000 социални организации се опитват да облекчат положението, като раздават храна в контейнери на нуждаещи се. Става дума не за десетки, а за милиони – близо 10 милиона души, или една четвърт от населението, разчитат на тези кухни за оцеляване. Но дори и тези усилия не са достатъчни. Има дни, в които хората получават само една порция храна. А гладът не щади никого – нито възрастни, нито деца. Липсват основни продукти като зеленчуци, плодове и месо. Хранителната стойност е сведена до минимум. Малките ръце остават празни, а телата – недохранени.
И храната не е единственият дефицит. Когато климатът се променя, последствията идват бързо. Наводненията и екстремните природни явления зачестяват. А бедността принуждава хората да живеят в постройки, които трудно бихме нарекли домове – нестабилни, несигурни, лесни за разрушаване при буря или проливен дъжд.
С оглед на жегите, които тормозят страната – и особено нарастващите горещи вълни – логично би било всяко домакинство да разполага поне с елементарна система за охлаждане. Но не и тук. Климатикът е лукс. Сенник или крем против слънце? Също. И това е в страна, където слънцето не прощава.
А после идват комарите. Със затоплянето на климата, насекомите – особено Aedes aegypti – намират нови територии, които преди не са били техни. Те носят със себе си вируса на денга, който вече заразява хиляди аржентинци. Репелентите са жизненоважни, но за мнозина – непосилни за закупуване.
И ако мислите, че тук завършва списъкът с проблемите, грешите. По данни на Statista, отчаянието тласка все повече аржентинци към онлайн залагания – не за забавление, а в опит да изкарат пари. Приходите на онлайн казината растат. Тревожното е друго: според медийни доклади 24% от аржентинските тийнейджъри вече залагат – на спорт, на казино игри, на каквото им попадне. Бедността ги притиска, а дигиталният свят предлага илюзорен изход.
сн. 1 pexels.com