Две интервюта на архимандрит Дионисий и неочаквано изявление на Прокуратурата възкресиха отново темата за жестокото убийство преди 23 години на свещеник Стефан Камберов. От там наднича и името на новия патриарх Даниил. 
Притеснително е, ча по темата Даниил мълчи , изкачвайки стълбичката на църковната йерархия от монах до патриарх.
Наистина страшно е името на действащ български патриарх да се свързва с убийство и то на свещеник. Но още по-страшно е ако участник в онази бесовска оргия на 22 юли 2002 година е наметнал бялото було и е предстоятел на БПЦ.
Трагедията се разиграва в период на остро противоборство между алтернативните синоди на Максим и Пимен, като се надцакват кой кои църкви, манастири и имоти да стопанисва и заграби.
На 15 юли 2002 година, преди храмовия празник ударна бригада от няколко духовника и други служители на Неврокопска епархия, по нареждане на владиката Натанаил, от синода на Максим, нападат женския манастир „Свети Пантелеймон“, който е между село Обидим и Добринище. Той се стопанисва от алтернативния синод. Разбиват с чукове и тесли ключалките и катинарите, подменят ги, завземат обителта, а свещеникът Стефан Камберов, който се грижи за нея, е демонстративно изхвърлен. Наказателната група дава дежурства, за да не се опитат хората на Пимен да си вземат обителта.
Шест дни по-късно омерзен от случващото се и не получаващ никаква защита от държавните институции в Благоевградско, духовникът отива пред манастира и обявява гладна стачка. Действията му провокират „събратята“ му от алтернативната Църква, стига се до остри пререкания, садистичен побой и убийство.
Задържани са свещеник Борислав Еринин и клисаря Малин Сакарев. Четири години по късно двамата са осъдени от съда в Благоевград – единият на 5,6 години лишаване от свобода, а другият на 4,6 г., но за престъпление по непредпазливост. Излежават половината от присъдите и излизат на свобода, без да им е наложено никакво църковно наказание.
Материалите за убийството са над 300 страници, а като свидетели са разпитани и са дали показания над 20 човека, които в една или друга степен са били свързани с престъплението. Четирима от тях категорично споменават името на Даниил.
Първи за присъствието на Даниил говори в показанията си свидетелят Янко Русков, също свещеник. Той разказва, че на сутринта след убийството на Камберов, към 6 ч му се обадил владиката Натанаил и му казал, че Стефан е мъртъв. Русков обяснява пред съда, че споделил тази информация с едно монахче Даниил, което било вътре в манастира. Показанията на Русков разбиват и един друг мит – че в интервю преди време Даниил сам разказал, че занесъл вода и одеяло на отец Камберов преди да го убият. Такова интервю не се открива в интернет пространството, но в официалните си показания Русков казва, че той налял и дал вода, на стачкуващия, питал го дали иска храна, предложил му и одяла, но Камберов отказал. Тези официални показания в съдебна зала разбиват мита за самарянина Даниил.
Здравко Джолев е вторият свидетел, който дава показания какво и как се е случило през фаталната нощ, като потвърждава, че в манастира по това време е бил „…Даниил и сестра Макрина…
Интересни са и обясненията на Димитър Методиев Белчин – на 21 вечерта пристигнал с група съмишленици в манастира, за да го вардят от хората на Пимен, а там заварили седем човек, сред които „…дякон Даниил и монахинята…
При разпита Николай Мунин – признава, че по нареждане на владиката Натанаил завзели манастира. Тук за четвърти път се появява името на днешния патриарх. Той свидетелства, че от завземането на Божия дом на 15 юли с него там до убийството са били няколко човека, сред които и „…дякона отец Данаил“ Тоест монахът е бил част от силовашката бригада в расо, установила власт по насилствен начин над „Свети Пантелеймон“. Свидетели от митрополията пък са категорични, че Натанаил назначил тогава именно Даниил за иконом на превзетата обител – да я стопанисва и ръководи. Тоест в някаква степен той е и бил отговорен за случващото се там, но по никакъв начин нито е укротил бесовете на поповете, нито ги е възпрял, нито е потърсил помощ от МВР, за да се предотврати кръвопролитието.
И още един знаков акцент от разпитите на свидетелите, който поставя въпросителни пред гробовното мълчание на Даниил.
Какъв е проблемът с Даниил?
Вместо да служи на истината и канона е останал послушен войник на Натанаил – подбудителя и укривателя на това престъпление. Не е повикал МВР. Сговорил се е с убийците да пазят закона на омертата и да дават контролирана информация. Не е поискал епархийски съд да осъди убийците. Не е поискал Синодът да ги низвергне, не се е разграничил от тях, а в продължение на 23 години е останал в съслужение с престъпници, извършили най-тежкия грях в Църквата. Като патриарх сега може, макар и с късна дата, да въздаде справедливост, но не го прави, а търси чадър от държавното обвинение. Можел е през тези повече от две десетилетия да направи покаяние и да поиска прошка от вярващите.
Това е съпричастността на Даниил към убийството на свещеник и го прави виновник. Прав е преподавателят по църковна право проф. Делян Николчев, казвайки в интервю за Faktor.bg, че мълчанието на патриарха е притеснително, а трябва да говори. аферабг