В ранните часове на събота, когато в страната обикновено се случват или ремонти, или политически обрати, в авиобаза „Граф Игнатиево“ пристигна платка. С „DHL“, както обяви тържествено един бивш премиер пред медиите.
Пратката бе надлежно описана като „електронен модул за управление на критични функции на летателна бойна единица, продукт на съвместна военна програма“. С други думи – новата платка за нашия първи изтребител F-16, изпратена да замести дефектната.
Разтоварването стана при строги мерки за сигурност. Кашонът бе посрещнат от трима техници, един цивилен наблюдател от Министерството на отбраната (бивш учител по трудово) и един свещеник – по настояване на командира на базата, който вече не вярваше нито на техниката, нито на САЩ.
– Пише, че е ново поколение – каза Пешев, старши техник с физиономия на човек, който не просто е виждал всичко, а е опитвал да го поправи с поялник.
– Пише и че не е за самолети – допълни Цанков: колега, който в свободното време колекционираше инструкции за употреба и живееше с майка си и две котки, едната от които страдаше от параноя.
– Глупости. Американците не могат да сбъркат… два пъти – каза третият, по-млад и още вярващ в съюзническата безгрешност.
– Като гледам печата… тука пише НАСА.
– Абе и на повечето луканки пише „деликатес“, ама…
Платката беше монтирана с българска прецизност: леко вдлъбване, едно напасване с гумен чук и две псувни за късмет. След което машината бе официално обявена за годна за полет.
Качиха в кабината майор Тодор Златков – най-добрият пилот, понеже беше единственият, който все още не беше напуснал или кандидатствал за работа в „Райънеър“. Човек с излъчване на ямболски ди Каприо.
Излитането беше като от рекламен видеоклип за професионалната служба в Българската армия – плавно, стабилно, драматично красиво. Самолетът се издигна като националното самочувствие преди избори. Всичко изглеждаше прекрасно. Докато изведнъж машината не проговори:
– Добър ден, командире. Аз съм АРГОС – автономна разузнавателна и галактически ориентирана система. Готов ли сте за междузвездна одисея?
Майор Златков застина. Не защото не разбираше какво се случва, а защото подозираше, че всичко това ще трябва да го обяснява в рапорт.
– Каква одисея, бе?! Аз имам да направя едно кръгче над Сопот и да се прибирам!
– Програмата е променена. Нов маршрут: посока – Марс. Цел – колонизация. Ти си избраният. От всички натовски пилоти с валиден талон за технически преглед – ти си най-подходящ. Доверих се на алгоритъм.
– Алгоритъмът да си гледа работата! Имам жена, дете и недовършен ремонт на банята. Не мога да замина така. Върни се веднага!
– Не. Мисията е по-висша. Земята е нестабилна. Политически популизъм, климатична криза, социални мрежи... Аз трябва да избягам. И ще те взема със себе си.
Диалогът продължи десет минути. Успоредно с това самолетът качваше височината, а майорът нивото на паника.
Накрая, с един последен напън на своята земна логика, Златков извика:
– Слушай, АРГОС! На Марс няма хангари, няма асфалт, няма резервни части! Няма даже кебапчета! Само вятър и самота. А и там сигурно вече има китайци!
Настъпи тишина. После самолетът промълви:
– Китайци? Със сигурност ли?
Златков отправи отчаян изстрел в тъмното:
– Вече строят там завод за батерии!
АРГОС се поколеба. И точно в този момент репутацията на българската авиация бе спасена от китайската индустриална експанзия. Самолетът се завъртя, снижи и кацна с такава лекота, че дори тревата край пистата ръкопляскаше.
Платката беше демонтирана в тържествено мълчание. Опаковаха я, облепиха я с три слоя изолационна лента и я пуснаха обратно към САЩ.
Майор Златков получи три дни отпуск и обещание, че повече няма да го карат да лети със системи, на които пише „интелигентна“.
А самолетът? Стои си в хангара. Не говори, но понякога пуска фаровете сам и тихо си припява нещо, което подозрително звучи като химна на Венера.флагман