Моите уважение към православните ни килимявки, но всяка всяка година в нощта на Възкресението Христово я карат по шаблон. Пеят дитирамби, обикалят около храма и възвестяват „Христос воскресе!”. А Него все едно го няма. Не дава никакъв знак, че го има. Единствено Бойко Борисов предсказва какво ще се случи в такава нощ. Възкръсналият Исус ще се появи изведнъж отгоре и ще се провикне: Ту-тууу!”.
Динко ПЕТКОВ
Сега какво става на Великден. Носим вкъщи запалена свещ от църквата, чукаме се с боядисани яйца, хапваме си агнешко - от кенгуру или прясно отмразено, подслаждаме си с козунак от пластмаса. И на другия ден си заживяваме по старому. Без да се притесняваме, че някой ще ни направи забележка, ако живеем греховно. Караме си я през къра. Газим си лука. Подливаме вода на ближния си. Напъваме се да ни е пълен портфейла.
А според бойковото предсказание вече няма да е така.
Да речем, че с някой от градската или от властта на жълтите павета сте се спазарили за някаква мушенгия. Ще си поделите милиони общински или държавни пари. Точно когато потривате доволно ръце, Той се появява отгоре и ще чуете заканителното „Ту-тууу!”. Така се стряскате, че с парите от далаверата моментално правите социална трапезария или заставате на Главната и ги раздавате да случайно минаващи сиромаси.
В службата искате да бъдете повишен. Обаче има някой, който за разлика от вас, няма да си клати краката, а ще върши работа. Решавате да го отстраните, като забиете нож в гърба му. Тъкмо го правите обаче, отгоре се обаждат предупредително : „Ту-тууу!”. И с ножа невинно започвате да си белите ябълка.
Примирно си игумен на Бачковския манастир. Или пък на Троянския. И очите ти святкат като столевки. Броиш си печалбата от свещи и кръщенета. Вдигаш още наемите на търговците от сергиите под манастира. Оглеждаш се къде има останала някоя манастирска ябълкова градина или нива за картофи, че да ги асфалтираш и превърнеш в паркинги. Какъв е проблемът, ти колиш, ти бесиш. Даже кметът на Асеновград не може да ти каже копче. А ти казва „наздраве” като кихнеш, докато си наглеждаш пачките. Тъкмо си поглаждаш доволно брадата, отгоре те сепват със строг глас „Ту-тууу”.
Депутат си в парламента. Ухаеш на джибри, миришеш на некъпано. Не ти пука, вали-трещи, взимаш си заплатката. Вече ще се съпикасваш. Отгоре прозвучава стряскащо „Ту-тууу!”. Даже ще ти подхвърлят мускалче с розово масло, че да заухаешеш на българска роза. И един калъп сапунче със спарче.
Слаб ти е ангелът. Заглеждаш се по всяка джукеста кифла. Водиш я на Малдивите и на шопинг в Дубай. А в това време съпругата ти пече червена капия за зимнина. В най-сюблимния момент, когато на кифлата мармалада се е разтекъл край теб в леглото, моментално кефа ти секва. Отгоре ти размахват пръст „Ту-тууу!”. И звъниш на благоверната си: „Мила, да купя ли още чушки!”.
С месечна заплата от 10 000 лв. преживяваш някак си като журналист в електронния всекидневник „Пловдивмедия”. И публикуваш статия, че кралят е гол. Още докато я качваш в сайта, отгоре те удря като с чук „Ту-тууу!”. И на часа сваляш публикацията. Пишеш друга, че не си виждал по-облечен крал.