Пловдив е със славата, че е град на художниците. Затова на 4 чай 1994 г. под пешеходния мост на река Марица е открита най-голямата под тепетата частна галерия „Ромфея”. Кръстена е на тракийска дума, на старогръцки: ῥομφαία; на латински: rhomphaea или rumpia) , означаваща железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. А е единствената изложбена зала под мост – символично. Да е като мост между ценителите и изкуството.
Динко ПЕТКОВ
Собствениците й са двама известни пловдивчани. Бойко Ватев и Камен Шишманов. Първият е познат като бивш гл. редактор на в. „Глас”, беше депутат, заклет войвода. Вторият, също воевода, е бил дълги години зам.-председател на Общинския съвет. Президент е на стрелкови клуб "Тракия”. Бил е и президент на Националната федерация по спортна стрелба. Запален ловец и рибар. Репортер на „Пловдивмедия” разговаря с него за галерията, за художниците, за духа на Пловдив и за още нещо.
-Г-н Шишманов, как звучи днес да си галерист?
- Приемам го като титла. Не всеки може да бъде галерист. И малцина могат да бъдат такива вече толкова години, колкото съм аз. За нас с Бойко Ватев галерия „Ромфея” е съдба. Бяхме в политиката, във властта, но не се отказахме от галерията. Ние остаряхме, я тя все си е все едно вчера е открита. Всъщност премина през какви ли не перипетии, но оцеля. Самозвани управници искаха да я бутат. Не знам с какво им бодеше очите. И сегашната кметица на район „Северен” проявява неразбирателство. „Абе, г-жа Любенова, не са ли ти обяснили за какво е тази галерия? Не е оранжерия за отглеждане на домати и краставици. Нито работилница за изчукване на автомобили. Храм е за изкуство! Но ти изобщо не си влязла в „Ромфея”, за да разбереш това. Поне да са ти казали, че е най-голямата частна галерия в града.
-Какви творци представяте в „Ромфея”?
- Превили сме знакови изложби с изявени български художници от различни поколения. Кой ли и съвременен, и класик не е бил в „Ромфея”. Представяме и стари майстори от национална величина, някои от които са останали несправедливо в забвение. И Бойко, и аз имаме професионално пристрастие към младите автори. Ние сме единствената галерия, която е като дом на учениците и от Художествената гимназия” „Цанко Лавренов” и от Националната гимназия за сценични и екранни кадри. Даваме стипендии на най-добрите. Преди седмица имахме изложба на едните, вчера беше поредната годишна изложба са сценичните. Талант до талант!
- Галерия „Ромфея” е известна като връчващата „Оскар” на най-изявените творци – всяка година дава на някой от тях „Мечът Ромфея”.
- Така е. Това е за нас, а и за творците, велико преживяне. Бяхте точни, като го сравнихте с Оскарите. Правим го за 30-път. Мечът, на който е наречена наградата, е на гордото тракийско племе беси, единствено на Балканския полуостров, непокорено от римляните. Той е дълъг метър и половина, прав, едноостър и двурък, а копието е изработено от скулптора Андрей Москов. С него се отличава най-добре представилият се художник с изложба през годината в галерията.
- Интересувате ли се още от политиката?
- Остаряваме бавно, както се казва в песента. Преживях две и двеста. Изпитах доста горчилка и удари в гърба – от чужди и свои. Понесох всичко, без да изменя на начина си и на живот, и на отношенията си към хората. Винаги следвайки житейската си позиция, че човек наистина за едната чест живее.
- Президент сте на стрелкови клуб „Тракия”.
- Горд президент, държа да се отбележи. Защото този клуб е донесъл най-много медали от всякакви първенства на Пловдив. Най-добрият е в цялата страна. Въпреки трудностите, които имаме, държим световно ниво. Мечтаем си, че все някога ще си имаме и ние стрелкови комплекс. Господ е чул молбите ни. Надяваме се, че са ги чули и кметът, и общинските съветници.
- Какъв сте, ляв, десен или центрист?
- Аз съм член на ВМРО. В друга партия и организация не съм бил. Следвам заветите на най-славните български герои – Левски, Ботев, Гоце Делчев, Тодор Александров и всички борци за Майка България и българщината. Като един от ръководителите на пловдивската организация най-горд съм бил когато приемаме млади воеводи във ВМРО. С клетва в църква пред евангелие, кама и револвер. Чувствал съм се като на Великден. Почти на всички днешни членове на най-патриотичното българско движение в Пловдив съм им бил като кръстник.
- Ще продължавате обаче да сте си галерист, нали?
- Как иначе. Всякакъв са ме наричали, но няма как да кажат за мен „олигарх галерист”. Сърцето ми е чисто, като бяло платно за рисуване. Преди време гост ни беше изявен галерист от Париж. Каза ни: „Ромфея може да бъде галерия край брега на река Сена!”. С Бойко му отвърнахме, че предпочитаме да си остане край Марица.