Вчера стана ясно, че досегашен депутат от Пловдив ще го шкартират, след като партия „Величие” беше дотикана в парламента. Пловдивската депутатска бройка обаче може да се увеличи, освен дама от новата парламентарна партия, ако Конституционният съд вземе решение, сред новите попълнения може да бъде и още един народен представител от тепетата.
Динко ПЕТКОВ
Група редовни електоратки от Кючук Париж са подали ултимативна жалба до конституционните бащици да вземат отношение какво се е случило с кандидата за народен представител, за когото те са пуснали бюлетините си. „Значи 7 чувала се оказаха празни. Там уж били гласовете за тия тарикати от партия Многоличие. И хоп – стана на тяхната. Вкараха ги вътре. А ние какво – да духаме супата ли? Без да знаем какво е станало с чувалите, в които трябваше да са бюлетините за нашия кандидат, така ли! До една седмица очакваме отговор. Иначе не отговаряме за последствията. Ще се появим с тенджери със загорели манджи в София. Ще умиришем цялата държава!”, дружески ви предупреждаваме!”, пишат разлютените кючукпарижанки.
Всички те са бивши шивачки от някогашния топ соцшивашкия завод „България”, която беше срещу Механотехникума. С продукцията си обличаше цял СССР. И ако останеше нещо, продаваха го на щата Калифорния в САЩ. Тогавашните девойки били все хубавици. Ваклести, наляти. Винаги ги слагали начело на всяка манифестация, в която участвало предприятието. До една приличали на дъщери на древногръцки богини. „Красиви са като Вас!”, представяли ги пред прочутата първа секретарка на ОК на БКП в Пловдив Дража Вълчева. . Пред тях момите в „Ергенът”1,2,3 и 4 днес са като кифли с пълнеж от спихнат силикон.
И като заслужили пенсионерки, те продължавали да водят задружен живот. Още повече, че били съседки, всички живеели в Кючука. Не се набивали много на очи. Водели скромен живот. Пестели от пенсиите си, за да могат всяка година заедно да ходят на седмицата на модата в Париж и на подобната в Милано. Почти винаги от там се връщали разочаровани, защото не виждали нищо по-добро от това, което произвеждали някога в завод „България”.
Техен началник-цех бил другаря Бръмбаров. Славел се като аполона на фабриките от леката промишленост у нас. Бил синеок, със зашеметяващи кафяви очи и омайващ зелен поглед. С тяло на селектиран козел. С морално платонично отношение към жените.
Той също се радвал на достойни старини. Продължавал да е още по-моралното платонично поведение към другия пол. И да бъде любимец на бившите шивачки. „Ей такива хора трябва да пращаме в парламента! Само така тази държава ще е със световен авторитет, какъвто едно време имаше завод „България”!”, агитирали съкварталците си пенсионерките-шивачки. Понеже им писнало да вкарват в Народното събрание сульо и пульо, на последните избори организирано гласували за др. Бръмбаров. Привлекли и родата си. Според тях най-малко 3 чувала са били напълнили само с бюлетините за техния човек. Въпреки това, той не попаднал сред новоизбраните народни велможи. Приели със стоическа горест това, докато не се появила партия „Величие” и направила парламентарната каша. „Техните 7 чувала са празни. Ами нашите 3 пълни ли са, кой да ти каже!”, бесни са те. Очакват възмездителната новина, че ще касират още един избран депутат. Слагайки на негово място прецакания от Кючук Париж. Според предварителните сметки, когато това стане, този път ще изгори шефката на парламента Киселова.