Кметът на район Южен” Наско Кунчев е бил отличникът на Аграрния университет. Надеждата, че точно такива като него ще възвърнат славата на българското земеделие. Бил е директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Сектор, смачкан от турския внос. Какви са били оранжериите при неговото директорствуване, не е ясно. Остъклени. От найлони. Или направени от абанос. Изоставил ги е. Доброволно.

Динко ПЕТКОВ

Заплатата на районен кмет в Пловдив е 3200. Почти колкото на касиерките в супермаркетите. Вероятно като оранжериен шеф Кунчев е получавал повече. Защо тогава е предпочел да стане районен кмет!? Предполага се, че е сметнал така да бъде по-полезен в служба на хората. Похвално. Заплатата може да е по-мижава, но удовлетворението, че работиш в ползу роду е примамливо. Браво! Сигурно така е обяснил на жена си защо напуска оранжериите. И става общински чиновник. Защото от районните кметове у нас почти нищо не зависи. Кметствата им са на издръжка на голямата община. Колкото им отпуснат за годината – толкова. А в сравнение с това, което ще стигне, за да не бъде един районен кмет с вързани очи, субсидията, която им отпускат е колкото да е без хич. Жълти стотинки.
В напоителни интервюта по медиите Кунчев разказва кючукпарижански приказки от „2025 нощ”. Това щяло да се направи, онова да се изгради, невиждани досега проекти били замислени. Повечето от тях си ги приписва. Едва ли не от него зависи тяхното осъществяване. А всъщност те са работа, която се финансира и извършва от голямата община. Нали сам си признава, че колкото пари му отпускат, толкова неща ще бъдат реализирани в районното кметство. А с този дребен милион и нещо какво по-напред да направи, а? Негово Районно Величие Атанас Кунчев обаче сипе сладки надежди и очаквания. Как Кючук Париж ще заприлича на Голям Париж край Сена. Само Айфеловата кула ще липсва.
Районните кметове се делят основно на два типа. Такива, които имат достойнство. И…фигуранти. Първите НИКОГА не биха търпели да бъдат послушни кукли на конци. И като им връзват ръцете, казват майната му и си тръгват. Захващат се, да речем, с оранжерийно производство.
Фигурантите обаче си траят. Не се сопват, че парите, които им се отпускат, са като геноцид за техния район. Вероятно те си мълчат, защото не я карат само на една заплата? Пада им нещо странично, може би. Не са като касиерките в супермаркетите.
А хората в „Южен” какво? Мърморят, гневят се, набутани между бетона и междублоковия пущинак, заради трафика тръгващи един ден по-рано, за да стигнат до Тримона. Но пък му се радват на кмета си. Колко е оправен, с какъв размах е, жертвоготовен е той, те да са добре. Евала!
сн. фейсбук