Революционна еуфория настана в „Кючук Париж” вчера между края на „Сънчо” и началото на „По света и у нас”. На огромна фасада на сграда край бутнатия знаков Бетонен мост, символ на бунтовническия квартал, се беше появил лика на самия Тодор Живков. Неясно как. Все едно току що дошъл на посещение в Пловдив. „Бай Тошо воскресе!” разпространи се мълниеносно, въпреки че по вече започналите централни новини дума не обелиха това. Хората започнаха да прииждат, възкликвайки „Воистина Воскресе!”. Някои по навик се прекръстиха, повечето реагираха с вдигнат юмрук.
Динко ПЕТКОВ
„Ами това се очакваше. Партийците вече се оляха. Благоденстват все повече, а народецът кучета го яли. Сещат се за него, само когато го подкарват с остена на избори. А сега да ги видим, другарят Живков се завърна!”, едва сдържаше сълзите си от радост пенсионер от бул. „Македония”.
„Предлагам да организираме революционен комитет. С правомощия на временно Народно събрание. Няма Шенген-Менген и кой бил дългопишковец и кой наобратното. Да се приеме закон за създаване на Трибунал. За съдене по бързата процедура на довелите ни до просешка тояга. Да се възстановят като държавен символ чука и сърпа!”, призовава бай Ставри от „Даме Груев”, навлечен само по потник, на който беше успял саморъчно да нарисува преплетени сърп и чук.
„И немедлено революционното Народно събрание като втора точка да разгледа вдигането на пенсиите. Да станат колкото депутатските заплати! Или обратното – депутатските заплати да бъдат колкото минималните пенсии!”, настоя пък изтерзаната пенсионерка Стойчева от ул. „Кукуш”. И добави, че в махалите заслужават месечен финансов бонус – там на изборите са най-много гласуващите по съвест.
Дългогодишният учител по литература Вършилов започна пламенно да рецитира стихове за „Димитър Благоев” и „Георги Димитров”, уточнявайки: „На народния трибун Спас Гърневски са, той ги е писал, класика са, та дрънка. Къде днес такива поети! Жалко, че и той тръгна накъдето духа вятъра, вместо да напише още такива шедьоври!”.
Госпожа с визия на бивша миска, извади от чантата си знаме, хвалейки се: „За нула време го уших, като разбрах за Тодор Живков. Използвах едно старо ковьорче, ама стана все едно, че е за Хвърковата чета. Ако нямате кандидатка за байрактарка, моля, ползвайте ме. Навремето като работех в шивашкото предприятие „България” за мен казваха, че ходя напето като знаменоска!”
„Сега разбра ли защо Марица не я направиха пълноводна. Срещу Пешеходния мост щеше да е акостирал някой крайцер „Аврора”. Остават броени дни до 7 ноември – Избухването на Великата Октомврийска революция. От залпа му цял Пловдив щеше да наскочи, не само Кючука да въстава.”, коментираха две потомствени кючукпарижанки, недоволни, че останалите под тепетата вече се готвят за сън. Една от тях се провикна с четири питанки: „Народе????”, цитирайки Васил Левски.
А другата допълва съкрушено: „Каква ти „Аврора”, бе. При тези задръствания в града каквито и залпове да има, на някое кръстовище все ще попаднат на тапа. Часове няма да могат да мръднат, че да ги чуят навсякъде из града!”-
Точно беше настъпила революционната кулминация, когато се появи автомобил, вероятно на общинско предприятие „Чистота”. Слязоха трима нейни работници. С пароструйка за нула време заличиха образа на Тато. Обяснявайки на насъбралото се мнозинство: „Незаконно е. Няма решение на Общинския съвет. Не може на който му хрумне да възкръсва Тодор Живков!”