През отминалата седмица седмите подред парламентарни избори за последните 3-4 години най-добре онагледиха „Пиянството на един избирател“. Или пък на (не)избирател, нищо че изборната активност лекичко се повдигна.
Анелия ИВАНЧЕВА
Ето съвсем накратко (не)статистически как се напи избирателят – ей така без да усети стана пияница покрай политпартийните алкохолици.
Примерите и за избирателното пиянство, и за политпартийния алкохолизъм не са просто 7, а умножени по 7 (засега). От седмия избор на прясно отминалия 27 октомври можем да направим една проста извадка, без изобщо да се налага да е изчерпателна.
Всичко започна разбира се още от сутринта, когато почетният председател на ДПС, сега в качеството си на кандидат за депутат от АПС, се появи в ранни зори да гласува. И в стил „ти мене уважаваш ли ме“ поиска от журналистите да му задават само „уважителни“ въпроси като рече, че ще отговаря само на „добронамерени“ питания. Та така никой не посмя дори да си помисли да попита какво и колко е закусил примерно на екс.
Минути след това изгласувалият се лидер на ДСБ Атанас Атанасов на въпрос дали ПП-ДБ има готовност след обявяването на първите резултати да излезе с конкретни предложения съвсем „удобно“ отговори: „Предложението вече го направихме преди изборите и от него няма да отстъпим. Планът за създаване на редовно правителство с т. нар. равноотдалечен премиер е наш приоритет“. Някъде привечер този му отговор придоби особена популярност – нещо като нов виц сред стари пияници. След като известен анализатор предложи от телевизора за такъв равноотдалечен премиер да бъде предложен самият Атанас Атанасов „като равноприближен до всички“.
Новият временен лидер на БСП Атанас Зафиров– стар заместник на Корнелия Нинова, като да беше ударил за разкош от ликьора именно марка „КорНи“. Та чак след дълго електорално икономическо, политическо, социално, че и морална захаросване тип „води ме, Партийо, води ме“… „в някоя квартална кръчма“ изплю, че може „да седнем на една маса и да поговорим“ с когото „партията реши“.
В партийната „кръчма“ на „Възраждане“ пък няма значение какво, даже изобщо дали пият – те просто пеят. И този път лидерът Костадин Костадинов не пропусна предизборно да се опияни като извие глас срещу няколко „патриотични“ гласа повече. Които ще размаха в плейлистата си все едно партията му е дръпнала нагоре, докато и по невъзможния обменнен курс „копейка срещу евро“ е видно, че са се окопали в максимума си. Еле пък когато „величия“, че и „мечове“ пак им дерат електоралната кожа, както и преди тях ИТН им я дереше точно така „патриотично“
В общото алкохолико-пиянско надпиване партията на Слави Трифонов се оказа съвсем „горе на черешата“. Лидерът-шоумен не се показа нито да отива, нито да се връща от гласуване. Но пък поля избирателя с поредна гола-вода уж призовайки го от фейсбук да гласува, като му „пожела“, че утре ще се събуди с песента „Няма такава държава“. Е, то на избирателя отдавна, вече няколко години, „нищо му няма“ от тоя предизборно-изборно-следизборен постоянен запой. Като на оня дето пил цяла нощ, а на сутринта установил, че нищо му няма: ни портмонето, ни часовникът, ни дрехите… Та за едната държава ли ще му мисли къде му е.
И така от сутринта та чак до вечерта запоят си вървеше нормално. Когато внезапно се появиха ПП-тата, за да не кажат нищо, освен че Бойко Борисов е виновен, че избирателите отново нищо не са добавили в канчетата им срещу него. Но пък специално Кирил Петков беше толкова нахилен – досущ озъбен атрибут за предстоящия Хелоуин, че би могло да вземе да си помисли някой от няколкото му „твърди“ избиратели как може не просто да е пил, а да е ял нещо – примерно поръсено на пица.
А после вечерта завърши… с шут. Вече няма как да е „депесарски“, след като „момчето“ Делян Пеевски взе че им наби обръчите като им разби „сараите“ като разсъхната стара бъчва.
Шутът този път дойде лично от лидера на ГЕРБ. Бойко Борисов не се стърпя да продължи да го играе по тъча, а още сутринта след като гласува, тайнствено заяви: „Пазете се от Гунди в последните секунди“. Без да уточни защо използва стария рефрен на феновете на „Левски“.
Сега който пил – пил, който пял – пял. Пито – уж платено е до следващи нередовни избори. Като единственото от значение е на кого махмурлукът по не му пречи. От типа: Говори ми, не ми пречиш! Нищо че социолого-политологията вече им я говори каква ще им е абстиненцията на „новите“ парламентарно-зависими: „Всички партии са стигнали пода си (демек върха на дъното) откъм твърди гласоподаватели. Тези партии отскачат леко при удара в пода (демек мислейки, че печелят). И ако не направят нещо, може да се окажат в мазето“. Ама кво пък толкова – по стара българска традиция, там е пиячката. Наздраве до напролет и на пияниците, и на алкохолиците – двете страни на една и съща дамаджана. /лупа, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия
30 Октомври 2024 година