Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!“, цитират враговете на прогреса Марк Твен. Световният класик греши, от изборите зависи най-същественото. Народният вот легитимира политическата каста.
Росен ТАХОВ
Кастата е затворено общество от индивиди, които се имат за „висши“ в контраст с „нисшето“ плебейство. „Нисшите“ пращат във властта „висшите“ да прибират дебели заплати и дъвчат сочни кюфтета.
На маса с ракийка и салатка българинът ругае политиците. Като обърне чашка, две у него светва родолюбиво чувство. Отива да гласува за същите. Защото отечеството не може да осиротее без народни водачи.
„Колко пъти, колко пъти един ли сто ли?“, пита култовата песен „Безнадежден случай“. Още не сме го докарали до сто, но както тичаме към урните, натам вървим. Със сигурност сме Безнадежден случай. Като седнат в меките кресла, най-мъдрите глави на нацията почват да умуват как да не съставят правителство. Защото ако има, ще лъсне пословичната им некадърност да управляват държавата. Такива са от зората на българската демокрация. През 1879 г. Константин Иречек хроникира в дневника си:
„Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска – цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“
Как няма да се натискаш във властта, когато там е феноменалната каца с мед. Всичките пчели на територията на родината не могат да произведат такова количество. Днес депутатите вземат три средностатистически заплати. Тоест парламентарната каста е три нива над плебейската.
Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в групите и комисиите. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, един народен избраник излиза на хазната над 12 000 лева всеки календарен месец.
Една мантра папагалски се върти в медиите. „Гласувайте, от вас зависят съдбините на отечеството!“, пропагандират платени от партиите лъжовни политолози.
Прах в очите на вярващите.
От изборите зависи единствено легитимирането на политическата каста. Която е дълбоко изгнила отвътре, като ланшна ябълка. Разходките до урните през няколко месеца няма да я излекуват. През октомври може да има нова Октомврийска революция. Защото на народа му дойде до козирката да избира ония, същите! труд, със съкращение