Един от най-старите и уважавани български имигранти в Чикаго Хамид Русев е починал, предава BG VOICE. Той си е отишъл на 8 август т.г. През последните години Хамид, както го наричаха всички в Чикаго, се бореше с усложнения след преживян инсулт, а от няколко месеца беше в болница. Беше на 85 години.
Тленните му останки ще бъдат положени до съпругата му в Чикаго. През септември ще има възпоменателна служба в памет на забележителния българин. След себе си той оставя син и племеник, които живеят в Чикаго.
Бяга от комунистическия режим в България през 1963 г. заедно с Шефкет Чападжиев, с когото ги свързва огромно приятелство и до днес.
Години наред посреща генерации български емигранти в Чикаго, където създава първия български ресторант “Родопа".
Дълги години е издател и спонсор на вестник "България", който престана да съществува по време на пандемията от COVID-19.
Той има забележителна съдба. Роден е на 5 май 1939 г. в родопското село Горна Арда, където живее с родителите и трите си сестри до 1947 г., когато семейството му с десетки други е интернирано от Родопско в Северна България, където той завършва училище. Девет месеца спят в една плевня, без тоалетна, без вода, без баня.
Години по-късно семейството се връща в родопския град Мадан. Една книга преобръща живота на двама приятели Хамид и Шефкет - Алековата "До Чикаго и назад“. Изведнъж планът за бъдещето им става ясен - напред към Чикаго.
Мисълта за спасение чрез бягство не го напуска. За рискованата авантюра го подкрепя неговият приятел Шефкет Чападжиев. Двамата правят два неуспешни опита да избягат.
Едва третия път съумяват да се промъкнат под телените мрежи и да се озоват в Гърция. Следва тежката участ на бегълците, живот из различни бежански лагери, докато пристигнат в САЩ. След няколко месеца се качват на парахода "Олимпик" за Америка. С билети, платени от една католическа църква, Озовават се в Ню Йорк през 1964 г.
Малко по-късно вече са в града на мечтите си – Чикаго. Започва работа с малък ресторант, където се стабилизира и в продължение на тридесетина година има успешен бизнес.
През 1981 г., цели 17 години след бягството им, се връща за първи път в България. Не успява да види родната си къща в Горна Арда, защото няма необходимия документ като пропуск, за да премине огражденията.
През 1987 г. за първи път отново вижда родния си дом. Само спомени – тъжни и зловещи с пустошта в родното му място... /блиц