Предизборното градче пак цъфна край фонтана с пеликаните. Те са последна мода на предизборните бараки. Има от всякъв стил – барок, рококо, късен социализъм, ранен атлантизъм. Повечето са обзаведени с диванчета и кресла. Канят те да седнеш, пускат телевизора и те питат кой турски сериал предпочиташ да гледаш, докато те запознават с предизборните си цели. Най-впечатляващо обаче през този предизборен месец са отношенията между различните партии и коалиции, съперници за европарламента и родната подобна ясла.

Динко ПЕТКОВ
„Да ти е драго да влезеш в някоя от предизборните къщички. Още отвън те хващат и с вежливост, която дори кондукторите в градския транспорт не могат да я постигнат, колкото и да се стараят, те обгръщат с внимание. „Господине, откога ви очакваме! Голяма радост е за нас да ви видим. Гарантираме ви, че след 9 юни вече няма да сте в такъв окаян вид, все едно окончателно са ви потънали семейните гемии. Само кажете какви са ви желанията. Ние сме насреща!“, сащисан е от отношението им доктор от Окръжна болница, закъхарен, че всичко в магазина поскъпва, а трябва да изхранва четири гърла вкъщи, плюс още двете на тъщата. Излиза си обнадежден, че като си пусне бюлетината този път, до два-три месеца ще цъфне и върже.
„Заповядайте, заповядайте, добре сте ни дошла!“, канят госпожа в съседното предизборно павилионче. И я хващат за врата още от вратата: „Изглеждате ужасно. Сигурно нямате още 40, а сте с бабешки вид. Това повече няма да продължава така след 9 юни. Специалист от нашата партия специално ще бъде прикрепен към вас. По три пъти на ден ще ви прави коломаска и всякакви други процедури. До Коледа ще сте като плеймейтка! Ако желаете силикон, няма проблем!“.
От конкурентната партия до тях директно отбелязват на младеж: Имате пърхот!“ Той се сепва: Не, нямам пърхот!“. Отвръщат му, че пърхотът му е в началния стадий, но след 9 юни няма да има и следа от него. Загрижени са за пенсионер: „Вие май имате проблеми с хемороидите и вдигането на самолета? Изтрайте до 9 юни. После даже едно хемороидче няма да остане, а самолетът ви е ще излита като Ф-16.“.
Между отделните предизборни съсловия цари невиждан комшулук. „Комшу, можеш ли да ми услужиш с някое предизборно обещание , че нашите вече свършиха. И няма какво да им обещаваме на избирателя, а? Съседите им откликват моментално: „Ама разбира се, как иначе. Да ви дадем едно обещание, че след 9 юни пробивът под Централна гара ще свърши на 10 юни, ще хване ли дикиш?
И с готовност си влизат в положението. Пият си заедно кафето. Но не за убиване на времето, а за да вършат работа още от сега, която като влязат в парламента, ще им е от полза. „На зор сме. Трудно ни е да сглобим новата сглобка. Не ни достигат един министър и трима зам.-министри. На вас разчитаме! Отсреща не им отказват, получават положителен отговор: „Йок проблем. От наша страна да ви дадем и още трима областни управители и пет шефове на държавни агенции?“
И на невиждана откровеност се натъкват пловдивчани, попаднали в предизборното градче: „Може да не сте съгласни с нас, но смятаме чувствително да намалим заплатите на новите депутати. Да, те и сега едва свързат двата края, но какво толкова вършат, че да ги жалим. Е, няма да ги оставим да си броят стотинките. На всеки депутат , на който не му достига заплатата, ще се осигурява и втора работа. Да си закърпва семейния бюджет.“