Българинът обича ни в клин, ни в ръкав да ти маха падналия пърхот от реверите на балтона. Той те опипва при всяка възможност, сякаш да те въвлече в съпричастност с онова, което ти говори. Или говори, за да може да те опипва. И в това не съзирам сексуален контекст, това е функция на ръце, които не знаят къде да се дянат.
Българинът обича, като те види с пълни пазарски чанти, да ги отваря без да пита и да се рови из покупките ти. Ау-у-у-у, и аз искам такива чорапи, и аз искам такова спално бельо, ама откъде бе, джанъм, ги купи... После най-обича да те изпраща току до вас и когато стигнете дестинацията, обратна на там, където се е запътил, те гледа потен и пухтящ, като просъсква – „Аз да бях взел да ти помогна с едната чанта поне“. Е, нямаше нужда, нямаше нужда, отговаря обратната страна и така един нашенски дълг на улично лицемерие е спазен по устав.
На летището се говори с най-високия глас, чунким, някой не разбрал, че този сив анцунг, тези златни ланци и дебел дирник не са от Ангола, а от България. Погледът е над всичко съществуващо, толкова повече, колкото по-евтин ни е билетът и по-ниска заплатата. Летището не знае кой с какъв билет пътува, кой колко получава. Летището обобщава и размива социалния портрет. Затова Ганя най-обича да минава гордо и да шляпа с чехли по мраморния под, под диригентството на собственото си невежество. Пази Бог да му кажат да си хвърли водата току пред проверката преди качване на самолета. Той застава начело на опашката, изпива си водата, двете наченати сокчета, а зад него стоят и изчакват почтително двеста седемдесет и трима души.
На борда усмихната стюардеса му казва Welcome sir, а бай ти Ганя кима учтиво с трохи по устата и половин сандвич със сирене на горния ред зъби. Долният обикновено отсъства. Уелкъм, зер, уелкъм и на теб, булка и ходи като пастир между редовете да си дири мястото. Сядането е като падане на комета, онзи отзад изпитва нашенската сила на коленете си. Най-обича българинът, като се е напукал с чесън, да ти говори близо до носа, а като се отдръпваш от него, те пита дали не си бил на зъболекар. И най-сетне, българинът обича Отечеството си. Е...л съм му майката на таА България, добре че ми е английската пенсия от строителството. И най бих обичал, обични ми читателю, да го попитам този Ганя защо идва да си харчи пенсията в България, а не в Англия. Нито едно от описаното не изключва или заменя премахването в захлас на въображаем пърхот по реверите на балтона ви. Дето вика моята кръстница - българинът най-обича, гол да тича. Толкоз.труд