Стига мрънкане и стига боботене, стига опиране до най-черните нюанси на един отминал строй. 10 ноември заслужава благодарност, но само в случай, че на добре изградените морални норми в социализма се беше стъпило с възможностите, които демокрацията предлага.
Чевръстата размяна на куфарчета, издигането на замразени във времето политически кандидатури, мними царе и предъвквани тезиси, изстискаха тестисите на една добре устроена политическа потентност. Потентност, изградила заводи, пътища, културни институти и дала на света лице на България, което няма как да бъде възстановено. Въпреки набъбналата общност от пластични хирурзи.
Десети ноември сведе до знание, че има пътища напред, стига да не се чертаят с тебешир фиктивни такива. Стигаше да оплевим троскота от тези, които вече бяха изградени. Промяната предложи промяна, но не измяна на морални ценности, каквито днес или липсват или са в пенсионна възраст. Политическото и културно разпищолване разсъблече баба България и я остави по кюлоти за срам на внуците ѝ - ние, и на роднините ѝ - целият свят. Около нея играят чалга и се лепят банкнотите на самочувствие, изплувало на повърхността на морала като мазно петно.
Основните съставки на държавността или бяха изнесени чрез избягали способни българи, или чрез финансовия им еквивалент. Лъснаха лицата на лица, изпълзели от чекмеджетата на администрацията, неподготвени попивкопапковци, внуци, съседи, гувернантки, гардове на някогашния политически елит. Разбира се - от болна крава, болни теленца, но немощни рога най-яростно бодат.
Аз лично съм доволен. Не ми дадоха куфарче, но ми дадоха международен паспорт. Дадоха ми поле за изява, колкото и да ме дърпаха надолу, да ме накарат да се срамувам, да се усъмнявам в таланта си. От дърпането ръстът ми се извиси. От гоненето от една врата се отваряше следваща. Не съм бил нахален и не съм до днес. Просто трябва да се движим, защото ако полепнеш пред затворената врата, най-много да станеш портиер на онези, които са те изритали отвътре.
Искам да кажа за надеждата - тя е всъщност вътре в онова, което написах в тази статия. Надеждата, на която се е затворила вратата на социализма, но е влязла през другата врата. Тази на демокрацията. Каквато и да е разликата между двете.