Новина от категория В общината
Архив на публикациите

Бюджетът на Пловдив постна пица

В Общината още не планират проектосметката за 2023-та, защото не е ясно кога и дали изобщо държавата ще има бюджет за догодина Чудо би станало, ако на фона на икономическата криза и драстичния ръст на инфлацията Община Пловдив демонстрира изобилие от пари в хазната си. И тъй като чудесата се случват обикновено само в приказките, в края на финансовата година картината не е изненадваща.

Отчетът на администрацията за десетте месеца показва, че приходите, които съгласно Закона за местни данъци и такси си остават в градската хазна, са по-малко от планираните поради стагнацията, а разходите са повече, тъй като реалното поскъпване на част от стоки и услуги достигна рекордните 50%.
Финансов колапс обаче не се очаква, противно на мрачните прогнози на скептиците,
защото се харчат толкова пари, колкото има в наличност. С други думи, няма да се изпълни единствено част от капиталовата програма, която се финансира с общински пари. По-сложна е ситуацията с проектосметката за догодина. По закон общинските бюджети се приемат след републиканския, а в момента изобщо не е ясно дали държавата ще има бюджет за 2023-та, или ще бъде продължен срокът на действия на тазгодишния. Ако не бъде избрано редовно правителство и се случи вторият вариант, което изглежда все по-възможно, в първите месеци на 2023-та Общината ще може да харчи по една дванадесета от бюджета си за 2022-ра. Не е ясно обаче дали от планираната план-сметка или от изпълнената.
А изпълнението на годишния бюджет за 2022-ра не върви добре, поне що се отнася до местните приходи. План-сметката бе приета през пролетта в размер на 526 млн. лева държавни и местни приходи и е завишена на 577 милиона с допълнителните субсидии от държавата за заплати и издръжка на тъй наречените "държавни делегирани дейности". За разлика от онова време, когато кметът Славчо Атанасов беше принуден да извади копие срещу финансовия геноцид на централната власт, държавата дисциплинирано изплаща дължимите средства по сметките на Общината. При планирани 278 млн. лева до края на октомври са преведени почти 235 милиона. Държавните субсидии се определят със Закона за бюджета и с тях се финансират предимно училища, детски, социални, културни заведения, както и по-голямата част от заплатите в общинската и районните администрации.
По думите на зам.-кмета по финансите Величко Родопски,няма забавяне в държавните трансфери.
Изоставане се наблюдава в местните приходи на Общината, които данъкоплатците внасят като имотни данъци, данък МПС, такси, включително за битови отпадъци, санкции, наеми. В бюджета са планирани 216 994 744 лева собствени приходи, а за десетте месеца в хазната са постъпили 146,5 млн. лева. Едва ли за два месеца в сметките на Общината ще се налеят близо 70 милиона лева.
Няколко са причините за несбъдналия се паричен поток. Първата е, че летвата на местните приходи беше вдигната твърде високо вероятно защото в Общината не вярваха, че войната ще продължи толкова дълго време и инфлацията ще ни удари тъй силно. В резултат при план 45 млн. лева от данък придобиване и дарения на собственост са събрани 29 млн. лева, от собственост - около 15 млн. лева, вместо очакваните 28.
Втората причина е, че и бизнесът, и гражданите си правят по-тънки сметки с оглед на кризата. От продажби на общинска собственост градската управа се надяваше да спечели близо 7 млн. лева, но сделките донесоха едва 934 000 лева. По-малко от прогнозата са и приходите от наеми - 2,6 млн. лева при план 5,5 милиона.
Общо от такси, включително за битови отпадъци, детски градини, тротоарно право и т.н., в бюджета са постъпили 53 млн. лева, при план 64 милиона. Свръхзавишен беше планът за приходи от глоби, санкции и лихви - 10 млн. лева, от която сума са платени 4 милиона.
Третата причина е, че местните приходи се формират само от едни източници -данъци, такси и наеми, които се харчат изключително за социални дейности. Община Пловдивняма търговски дружества, които да носят стабилна и трайна печалба,
освен донякъде „Свободна зона - Пловдив”, където е акционер. Останалите фирми извършват здравни услуги и по вътрешните правила, ако имат печалба, отчисляват 20% в местния бюджет, а Общината на свой ред ги реинвестира в губещи дружества. Постъпленията от дивиденти са скромни - 341 000 лева, при план 1 млн. лева.
Четвъртата причина е, че Общината трайно има просрочени вземания, които се дължат в бюджета от бизнеса и граждани. Този път те са почти 20 млн. лева, от които над 8 млн. лева са от наематели. Константна величина в последните десет години са дълговете за общински жилища, в които са настанени социално слаби - над 3, 5 млн. лева.
Петата причина е, че приходите няма как да се увеличат, при положение че през последните годиниместната власт не смее да вдигне чувствително данъците и таксите.
И дори ги намалява - патентният данък за таксиметровите шофьори, който беше одобрен на 700 лева, тази година е намален на 300 лева и така се запазва за 2023 г., макар че цената на 1 км се повиши.
И през следващата година местните данъци и такси, както и наемите остават без промяна, защото през 2023-та предстоят местни избори и никой не иска да гневи избирателите. Но иначе всички сме съгласни, че за по-добри условия на живеене в един град трябва да има повече пари.
В Община Пловдив се надяват, че един ден държавната власт ще завиши чрез промени в Закона за местни данъци и такси коефициентите, въз основа на които се определят данъчните оценки на недвижими имоти. Формулата, а съответно и нивата за общините са утвърдени с изменението на ЗМДТ, който е в сила от 2006 г. и оттогава не е пипнат.
От данъчната оценка пряко зависи размерът на данък сгради, който плащаме. За Пловдив тя е най-ниската в сравнение с други градове, което е несправедливо, твърди зам.-кметът по финансите Величко Родопски. За сравнение, за имоти, които се намират в 1-ва категория (или зона), коефициентът в Пловдив е 58,5, за Стара Загора - 63,2, за Бургас - 67,9, за Варна - 88,9, за София - 93,6. За имоти 2-ра категория - съответно 49,1 за Пловдив, Стара Загора - 53,8, Бургас - 58,5, Варна - 70,2, София - 74,9.
За собствениците на имоти „замразената” данъчна основа означава по-малко разходи. За общинския бюджет - изкуствено занижени приходи, а следователно и по-малко инвестиции в инфраструктурата.
Мащабната реконструкция на възловите входни артерии на Пловдив - Рогошко, Кукленско и Голямоконарско шосе - се отлага за 2023-та, въпреки че финансирането за тези обекти е осигурено в настоящата бюджетна година. За ремонт на Рогошко шосе късно беше обявена обществената поръчка, по офертите няма становище и до края на 2022-ра няма да бъде усвоен нито лев от планираните милиони.
На Кукленско шосе се чака доставка на тръби за водопровод, но основната причина е, че район „Южен” и без този ремонт е блокиран от багери. За Голямоконарско в Общината чакаха държавата да гарантира първите траншове в размер на 9 млн. лева.
По негласна традиция и този път амбициозната капиталова програма няма да се реализира. При планирани ремонти за 71 млн. лева са усвоени 21 млн. лева. Предполага се, че и тази година за следващата ще бъдат прехвърлени обекти за 30 - 40 млн. лева.
Забавянето е предимно заради тежките процедури за обществени поръчки, обжалване и оскъпяване на цените. Предимство се дава на големите проекти, които се финансират по европейски и национални програми - водния цикъл, ремонти в „Гладно поле”, санирането на жилищни блокове, социални жилища и пътната инфраструктура - подлез „Модър - Царевец”, бул. „Хаджи Димитър”, ул. „Даме Груев”.марица

Публикувана на
29 Ноември 2022 година