Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

„Здравей, Хазарт! Отказваме се да бъдем Ковид-идиоти!”

Видяна: 22387 пъти

Думите на депутата Христо Петров за ваксинираните и фашистите получи широк отзвук - не само в медиите, а и в социалните мрежи. Едни одобриха изказването му от трибуната на Народното събрание, а други го разкритикуваха остро. Жена от протеста на 12 януари, също се почувства засегната и написа писмо до Ицо Хазарта:
"Здравей Хазарт,
Нямах намерение да ти пиша, макар че на няколко пъти яко ме провокира, като ти зърнах в началото на годината ведрите фотоси по къси гащета от едно прекрасно местенце от света, с едно хубаво девойче. И то във време, когато тук едни плюнчеха заради пенсионерите моливите в НС, пък други се чудиха как да си вържат сметката за газта. Ама това си е личен живот, лична работа, личен акъл, та си си рекох и те оставих на мира. Да красиш Фейсбука и да ръсиш умнотии.
Принципно съм толерантен човек, който уважава личната свобода и пространство на всеки. И по тази причина държа като свободен човек, да зачитат и моето. И правата ми, Ицо. И свободата ми. Защото считам, че от близо 200 години никой не се ражда роб. Поне тук. Друг е въпросът, че робството е състояние на духа, не статут.
Рекох да ти пиша, защото ти се вбесих. И ти го пращам тук, понеже вие нали се страхувате от „лумпените“ и „шепата нещастни фашисти“, а и работите до обед, и много ви пазят, та не съм сигурна, че ще го получиш.
Днес много ти се ядосах. Макар и от разстояние. Като чух какви ги плещиш като в твоя поредна песен, от Парламента. И за да съм точна, ще те и цитирам точно.
Днес, ти от трибуната на НС каза следното, по повод един национален протест вчера. Тотално омазан като медийно артикулиране, по разбираеми за всички ни причини:
“Ако аз утре реша и извикам 500 или 1000 от хората, които са гласували за мен и им кажа: “Елате да влезете незаконно в парламента, елате да поблъскате полицаи, ще ви платя автобусите, може да ви дам и по 40 лева”. Не е ли правилно, господин главният прокурор да поиска моя депутатски имунитет, да бъда съден и да ме вкарат в затвора. Дали в закона пише, че той важи само за мен или за шепа нещастни фашисти”, рече ти, Ицо.
От трибуната на Н-А -Р-О-Д-Н-О-Т-О събрание.
Не си забравил, че по някакъв щур късмет или от глупост, и ти си там.
Та по този повод имам да ти кажа:
Виж, вчера и аз бях. Пред Народното събрание. Нали съм някаква електорална единичка. Макар и 50 килограма с мокри дрехи. Ама единичка.
И не ме е викал, нито калесвал Костадинов-Копейкин, по вашему (Ама и едни прякори си слагате? Дай малко повече въображение, де).
За капак и твое разочарование, дори не съм гласувала за Копейкини, макар че в голяма степен точно те артикулираха моите тегоби към онзи момент. Но нали знаеш - на изборите всеки си има свои хора и слабости. Пък и по Българско са вид любов.
Та Ицо, за вчерашния „малоброен, едва от 2 хиляди души“ протест на „лумпените“, както го изкараха някои, и на „шепа нещастни фашисти“, според теб, се записах сама. По своя воля. И свой избор. Сама ги и потърсих. Да, пътувах с техен транспорт, платен от тях, представи си цял автобус, всъщност бяха три автобуса, ама нали затова е субсидията?
Да ти върши работа в партийната работа, или там народната работа. А вие сте народни представители преди всичко и после партийни, нали?
Та всеки един народен представител с онази пара, дето ви я дават за представителност, би могъл да ни натовари на някой рейс и да ни откара. За да браним наши си, народни неща. Народни работи, народни болежки. А не да се дават тези представителни пари за секретарки и роднини, дето вършат уж сътрудничарската ви работа.
И освен това, Ицо, да ти кажа, не са ми дали и 40 лева. Направо са ме „минали“. Дори сандвичи не ни дадоха, нито в автобуса, нито после. И умряхме от студ! (София си е студеничка, принципно). Напротив: като спряхме за почивка, се оказа, че без Зелен сертификат дори в нужника не можеш да влезеш. Нито да си купиш дъвка или кифТЕ. Макар не депутатско. А ти го подават през едно пенджурче, като на отровни и прокажени.
Ти знаеш ли какво е пенджурче, Ицо? Предполагам, да. Все имаш някое китно село, дето да си бил като малък?
Нещо повече: не само сами си купихме сандвичите, а някои си ги носиха от вкъщи. За капак, сами си плащахме и нужника. Да не казвам, че за срамотиите в столицата ни обществени нужници няма. Виж там, вземете мерки.
Ако е нужно и парламентарна група спретнете. Нали Промяната започва с Работни групи, както ни „извозихте“ вчера. (Щото то и Нужника е национален въпрос. Особено, когато е проблемен).
Само една химическа, на мястото на бившия мавзолей, не върши работа, макар и за 2 000 лумпени, по ваши сметки. Аз да ти кажа- бяхме почти 10 пъти по толкова. Да знаеш. Дори онези две бели клошарки, срещу прозорците на БНБ, под големия бор, бяха впечатлени от бройката ни, щото едната рече: „Откъде си бе моме, много рейсове дойдохте. Дай за един чай.“
Криви и пошли са сметките на медиите ви, ама .. разбирам ги. Някога и аз бях в този отбор. Знам го уравнението за музиката и сметката. И от него дълго повръщах.
Та Ицо, да ти кажа: Ние, лумпените и „фашистите“, дето дойдохме пред НС, за да влезем „незаконно“ в него, както ти и такива като теб викат, дойдохме, за да ни видите и чуете. Понеже принципно я карате на монолог. И тъмни очила.
Телевизионен и Фейсбук монолог.
Няма обратна връзка. Заглушена е, пък уж само вчера правеха това Органите.
Дойдохме, защото ни писна. На мен ми писна, Ицо.
Писна ни, ми, да се държи държавата ми, правителството ни, институциите ни, да се държат с такива като мен- безсертификатни, като прокажени, отровни, ненужна категория... нещо си.
Ама ми прибирате данъците, нали?
Дори не казвам хора, защото вчера, в подлеза до онлайн Университета Ицо, може и да не знаеш, ми продаваха чая през едно малко прозорче.
Пак оттам момче с маска до веждите и ръкавици до лактите ми продаде за общо 8,70 лева и шепичка картофи, а плакатът с надпис: „Не на Зеления сертификат“, който носех, предизвикваше пренебрежително съжаление в очите на Сертифицираните патриции, допуснати в кафенето на сладки и чай. Висша класа - Сертифицирана.
Дойдох в студа на София, Ицо, защото ми писна: ежечасно да ме зомбират медийните канали и здравно тероризират, като ми обясняват как скоро ще умра, понеже не съм Сертификатна. И по този повод и опасна. За сертификатните.
От този „информиран“ здравен терор знаеш ли колко мои приятели и познати си отидоха без време? На някои не издържаха нервите и сами поеха, други, докато ги лекуваха, им видяха сметката, а трети страхът ги прати в други отделения и накрая на онова друго място.
Кофти нещо е животът, нали? Особено, ако едни г.вна ти го сг.вняват.
Дойдохме, за да ви кажем: Че отказваме да бъдем Ковид идиоти.
Отказваме да живеем в идиотска ковид страна, в която се затварят здрави и свободни хора.
Дойдохме, да ви кажем, че Зеленият сертификат не решава проблеми, а създава много и то големи.
Че разделя хората, че проваля държави. Че ограничава изконни права и свободи. Че от човеци, вие ни превръщате с него в роби.
Че това, дето ни го нижете като Ковид хомот не работи:
И че децата бива да ходят на училище и то като нормални хора, а не като тестови добитъци.
Че ваксините, дето ни ги предлагате като шоколадови бонбони бива да са свободен и ИНФОРМИРАН избор и свободна воля, лично решение на всеки човек, а не корпоративен натиск и „незадължителна“ ПРИНУДА, което си е откровен терор. Че вместо да ни плашат разни Радки и професорки по нещо си, е по-добре да запретнете ПОЧТЕНО ръкави и да върнете здравеопазването на Хипократовите човеци и изгоните търговците от храма.
Че сме ви избрали , макар и с най-ниска изборна активност, за да намерите други, работещи и човекодостойни начини, защото този доказа че не става.
Затова дойдохме. За да чуете всичко това. А вие се скрихте в миши дупки. Изнизахте се през задния вход още по обед, сякаш сте категорийни работници или престъпници, бягащи от възмездието. Макар дузина от вас да надничаха дълго след това изпод намордниците си и таванските помещения „шепата фашисти“. Знаеш ли колко жалка и срамна е тази горна гледка отдолу? Откъм паметника на Цар Освободител. И колко жалки изглеждат горните работи, от долните работи .
И откъм лицата на хилядите българи, дошли да кажат „Не“ и „Стига“, чийто живот е скапан от Ковидидиотизма и продажността и безгръбначието на политиците и техните добре платени сподвижни математико-медицински беквокалисти. Искам си нормалния, човешки живот, нормалния човешки свят, Ицо.
И не искам ти и всевъзможни случайници във властта, модерни слуги на глобалните извратеняци с планетарните пари, да ми трошите човешкия нормален свят. Да бастисвате живота на децата ни, превръщайки ги в ходещи био идиоти.
Затова дойдехме , Ицо, ние „шепата фашисти“. Аз, свещеникът до мен, дето учил освен Богословие и начална педагогика, ама нещо не го харесвали в училище директорките, та сега станал пазач, за да храни трите си момчета. И онзи младеж, високия, с дебелото яке, което предната вечер съблече, за да завие премръзнала от студ и болести старица, докато чакат спешната помощ. И жената отзад, с порасналия си син, която работи на две места, за да изучи децата си тук, в България, убедена, че и без Харвард може да станеш свестен човек. И мъжът отсреща, пътувал пеш километри до града, за да се качи на автобуса и представи селото си на протеста. И момчето от предната седалка, дето завърши авиация, ама животът го паркира в градчето, при патроните. И онези жени, слугували на баби на Запад, за да изплатят взетото си на кредит единствено жилище и платят студентството на децата си. И високите мъже от двете седалки отзад, за които честта и достойнството, Родината и децата са „курелация“ за всичко.
И над хляба.
И още и още... дошли с личните си автомобили или организирани на малки групи, все фашисти Ицо, цяла шепа! И срещу тази „Шепа нещастни фашисти“ вие изправихте стотици мъже в униформи срещу хиляди мъже и жени жени с раници. И едните, и другите трудно криеха гнева си. Срещу вас.
Грозно е да презираш по този начин народа си, Ицо.
Много грозно. И НЕпочтено. И от него не става даже пошла песен. А, и пиша ти в „Ти“ форма по причина, че сме едно поколение.
Сиреч- едни и същи жабета някога ручали.
А и да ти призная, съм припявала на песничките ти. Харесвах те, като пееше. Ама тая работа тук, не е за теб. И определено не ти е ниво. Без уважение: Една провинциална лумпенка и малка фашистка.
Сн.: БГНЕС

Публикувана на
14 Януари 2022 година