Новина от категория България
Архив на публикациите

Как циганите са дошли в България

Видяна: 22570 пъти

Ромското малцинство в Европа е между 8 и 10 милиона души. Повече от 80% от него живее в Централна и Източна Европа. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. С присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз ромите станаха най-голямото малцинство, пише 168chasa.bg. Но откъде все пак са се появили те по нашите земи?
Всъщност циганите идват у нас по различно време и от различни места. Точно това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се една от друга.
Смята се, че за първи път Херодот споменава за циганите. Бащата на историята описал как те плячкосвали след походите на Александър Велики в Азия.
Според някои хипотези, циганите произхождат от най-низшите индийски касти (рома, пара) от района на днешна Индия, Пакистан и Иран. В V-VI век от новата ера техните племена напускат родните си места и се насочват на Запад. Наскоро генетичен анализ на 13 европейски групи цигани потвърди, че техните предци са напуснали Индия в една емиграционна вълна още преди около 1500 години.
Счита се, че у нас циганите са дошли именно от Византия, като първите запазени сведения за тях по нашите земи са от ХІІІ-ХІV век. Някои автори приемат, че циганите пристигат по-рано в България - в началото на XIX век в Тракия, където заедно с павликяните се заселили "атцингани" или "атцинганои" (от гръцки - опасен, недокосваем) от Мала Азия.
Доказателство за принадлежността им към манихейската секта е фактът, че основното им занимание е правенето на магии и гадателство. Заради това някои изследователи свързват споменатите еретици, за които се говори и в Бориловия синодик, с циганите.
Според Константин Иречек циганите по всяка вероятност са се появили в България към средата на XIV в. След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи.
Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. - в тимарския регистър на Никополски санджак. Султан Сюлейман I издава нарочен Закон за циганите във вилаета Румели, според който циганите - както християни, така и мюсюлмани, са длъжни да плащат поголовен данък. Явно нашите земи и толерантността на българите са се харесали на ромския етнос. Според данните от османските регистри те са били най-много именно в териториите, населени с българи. На практика днешните български земи са били главното предмостие за разселването им на Запад.
По време на Априлското въстание отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) "не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки
на българите, без да издадат една дума на турците". Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров клисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. Явно за да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.
След Освобождението с приемането на Търновската конституция циганите у нас формално се ползват с равни права като останалите български граждани. На 20 февруари 1901 г. обаче идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение на избирателния закон. В него е записана поправка, с която се забранява на циганите да гласуват. Мотивът - техните гласове се купуват най-лесно. С малки поправки тази рестрикция е действала у нас в продължение на цели 35 години. Параграфът с тази забрана е заличен в избирателния закон напълно чак през 1937 г. по волята на цар Борис III.
На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда първият цигански конгрес. Целта му е била да се обединят и систематизират усилията на международното циганско движение, както и да се привлече вниманието на световната общественост върху проблемите на намиращите се в малцинствена позиция цигани: образование, бедност, сегрегация. На срещата са приети общ цигански химн и знаме. Химнът е песента "Джелем, джелем" на Жарко Йованович от 1969 г. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на постоянното движение.

Публикувана на
03 Май 2021 година