Новина от категория Свободна зона
Архив на публикациите

Сърбия с Русия, въпреки че Брюксел и САЩ се мръщят

Видяна: 25480 пъти

На 17 април 2021 г. в Сърбия се проведоха съвместни учения „Отговор 2021” на Въоръжените сили и на МВР. Президентът Александър Вучич отбеляза, че националните сили на армията и полицията демонстрирали висока степен на професионализъм и сглобеност на действията. Отделна висока оценка е направена на участващата руска военна техника: ЗРОК „Панцирь – С1” и вертолетите Ми-35.
СДРУЖЕНИЕ „СЪЕДИНЕНИЕ 2019” – ПЛОВДИВ

Сърбия е един от най-големите купувачи на руско оръжие в Европа. Страната е получила вертолети Ми-17 и Ми-35, изтребители МиГ–29, БРДМ–2МС, ЗРОК „Панцирь – С1, а също и 56 автомобила УАЗ „Патриот”. Има интерес и към ЗРК С–400.
Това военно-техническо взаимодействие между Сърбия и Русия е постигнато на основата на доверието в междуправителствения диалог. Русия последователно заявява своята подкрепа за запазване на териториалната цялост на Сърбия и оказва поддръжка по косовския въпрос дори и в Съвета за сигурност на ООН. От друга страна, Белград, като кандидат за влизане в Европейския съюз, не поддържа общоевропейската антируска реторика и е противник за въвеждането на санкции срещу Русия.
Основа на юридическата база на междудържавните отношения между Русия и Сърбия е Декларацията за стратегическо партньорство от 2013 г. В този документ отношенията между двете страни се определят като стратегическо партньорство, обхващащо всичките възможни сфери на взаимодействие, включително политиката, търговията, икономиката, културата, науката, техниката и образованието.
Обикновено бившите социалистически страни се отнасят към Русия с недоверие и враждебност, докато Сърбия продължава да разглежда Русия като важен партньор, имащ основна роля в осигуряването на нейната национална сигурност.
В резултат на това между Русия и Сърбия се създава уникално взаимодействие. За Русия Сърбия си остава най-важния плацдарм на Балканския полуостров, необходим за прокарването на нейните енергийни и отбранителни интереси. Сърбия, от своя страна, използва поддръжката на Русия като противовес на политиката на Европейския съюз, САЩ и НАТО, които от момента на войната в Югославия са поели курса на пълното унищожаване на тази балканска страна и превръщането на региона в нов рубеж на евроатлантическата сигурност.
По силата на сложната геополитическа обстановка в региона на Балканския полуостров, през 2007 г. Сърбия обяви провеждането на политика на военен неутралитет. В условията на растящия натиск от стана на Запада, политиката на неутралитет стана единствената възможност за Белград, от една страна, да избегне попадането в зависимост от единия полюс на силата, а от друга – да продължи да формира своята военно-политическа стратегия в съответствие с националните си интереси, чийто минимум е свободата да избира военни съюзници, доставчици на въоръжение и военна техника и др.
От 2015 г. Сърбия почти редовно взема участие в ученията „Славянско братство” съвместно с Русия и Беларус по блокирането и унищожаването на условни незаконни бандитски формирования.
За Сърбия проблемите с терористичните заплахи са остри. Съседна Албания открито афишира плановете си за създаване на „Велика Албания”, в чийто състав да влязат не само Косово и южна Сърбия, но и части от Северна Македония, Черна гора и Гърция. Република Косово се превърна като общоизвестна точка на нестабилност в Европа, през територията на която се извършват незаконни доставки на въоръжения, наркотици и се провеждат незаконни вербовки на доброволци за терористични организации.
Реално Сърбия е единствената балканска държава, притежаваща достатъчно военен потенциал за отразяването на заплахи от страна на Албания и Косово. Това се постига преди всичко в резултат на развитието на военно-политическото сътрудничество на Белград с Москва. Независимо от оказваната съпротива от страна на Европа и САЩ, Сърбия не се отказва от него.
Ориентацията на Сърбия към Русия предизвикват неудоволствието и раздразнението на Брюксел. Процесът на приемането на Сърбия в Европейския съюз умишлено се протака, засилва се дипломатическия натиск както към самия Белград, така и към сръбското население в Косово. През 2020 г. Сърбия беше принудена да се откаже от учението „Славянско Братство” и да въведе половингодишен мораториум върху всякакви съвместни военни мероприятия.
Вътре в Сърбия отношенията с Русия са предмет на остри политически дискусии. За разлика от повечето страни от бившия социалистически лагер , обаче, става дума не дали да се развиват отношенията с Русия, а доколко те да бъдат близки .
Официален Белград, макар и да избягва крайни формулировки, показва, че отношенията с Организацията на договора за колективна сигурност / ОДКС с членове Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Туркменистан, а асоциирани участници– Афганистан и Сърбия/ продължават да се развиват и ще се укрепват и в бъдеще. Според постоянния представител на Сърбия в ОДКС, Йован Палалич, настъпило е времето за по-широко участие на Сърбия в работата на органите на тази организация.
Министерството на външните работи на Сърбия нееднократно е заявявало, че за военно-техническо сътрудничество с Русия няма никакви ограничения. През октомври 2020 г. премиерът на Русия Мишустин е одобрил проект на съглашение между правителствата на Руската федарация и Сърбия, по силата на което се открива руско представителство при Министерството на отбратата на Сърбия. То ще оказва помощ в решаването на въпросите по военно-техническото сътрудничество, ще контролира дейността на руските военни специалисти и ще се занимава с въпросите по подготовката на сръбските кадри за управление на руската военна техника.
Безусловно, в сегашните условия Сърбия не може да се присъедини към Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) като пълноправен член, защото това противоречи на законодателството и стратегията на геополитическите им интереси. Но може да се предполага, че Белград ще продължи да използва наличните си легални механизми за задълбочаване на контактите си, а Москва ще оказва необходимото съдействие за гарантиране на сигурността на Сърбия.
"Докато аз съм президент, Сърбия няма да води политика на налагане на санкции срещу Русия", заяви пред журналисти сръбският държавен глава Александър Вучич.
"Със сигурност няма да влизаме в конфликт с Русия и Китай. Няма да се извиняваме за това. Сами ще водим политиката си, а тя винаги ще бъде в интерес на Сърбия и нейните граждани", категоричен е сръбският държавник.

Публикувана на
01 Май 2021 година