Новина от категория Холивуд
Архив на публикациите

Пол Маккартни превърна локдауна в рокдаун

Видяна: 9028 пъти

40 години след McCartney II и точно половин век след McCartney I, след много чакане, при нас най-накрая пристигна 18–тият самостоятелен албум на музикалния великан Пол Маккартни – McCartney III.
Новата тава е продължение на предишните два едноименни солови проекта на бившия член на The Beatles, но не само като име, а като цялостна концепция. Смята се, че нишката проекти под печата McСartney се появяват в своеобразни кризисни периоди, а някои ги определят като „отдушник на напрежението“. Първият излиза точно преди разпадането на ливърпулската група, вторият става факт след 10-дневния престой на Маккартни в японски затвор за притежание на канабис, а най-новата колекция се появява точно навреме, за да изпрати мрачната 2020-а със стил, който не можеш да сбъркаш.
Както в предишните два албума, в Mcartney III, изпипва и най-малкия детайл, свирейки сам на всеки един инструмент, изпълнявайки всички вокали (с изключение на парчето Slidin', в което участват негови колеги), пишейки музиката, текстовете и продуцирайки се сам. Така че тук определението „самостоятелен“ албум важи повече отвсякога.
Самата история на албума е също толкова завладяваща, колкото и песните в него – общо 11 на брой. Превръщайки локдауна си в „рокдаун“, както сам го определя 78-годишният Маккартни, той извлича всяка капка свободно време от принудителната си самоизолация във фермата в Съсекс заради пандемията, без която щеше да обикаля света с поредното си турне.
Акцент и един от най-амбициозните моменти на тавата обаче е песента Deep Deep Feeling с омагьосващия си ритмичен пулс, която не случайно е поставена в перфектната й среда. Дълга почти 8 минути и половина и изключително експериментална, тя е своеобразен хипнотизиращ транс, който ни допуска до интимен разказ за „дълбоката болка“ от безпомощното влюбване. Песента често сменя темпото, наслагва един върху друг китарни фрагменти и на моменти достига до 40 китари едновременно за всеки акорд, което самият Пол назовава като "китарен оркестър". А резултатът е опияняващо и опитно творение, което просто не искаме да спрем да слушаме. /монитор

Публикувана на
12 Януари 2021 година