Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Отиде си легендата Бате Тето от Вариетето

Видяна: 20960 пъти

Пловдивската легенда Стефан Костов – Тето си отиде от този свят само на 72 години. По-възрастните пловдивчани го помнят от незабравимите кръчми Бирхале Каменица, летните градини на Тримонциум, Република и "България", на Големия Бунарджик.
"Ако се бяхме родили от другата страна на Желязната завеса, щяхме да бъдем суперзвезди. И много богати. Защото тук правехме от нищо нещо. Без никаква информация за музикалния живот на Запад създавахме неща, които там не можеха да се сътворят…“, разказваше Тето. Голямата му болка обаче е, че въпреки огромните си заложби пловдивските рок динозаври никога не успяха да запишат албум. Причината за това според него е егоизмът на музикантите.
Тето се ражда през 1948 година в „Кючук Париж“. Завършва гимназия „Васил Коларов“. Бил много добър баскетболист, играел в „Спартак“ Пловдив. Майка му била тютюноработничка, а баща му - кинооператор. Покрай филмите влиза в света на изкуството. В рода му няма богати хора, но има един голям човек, на когото Тето носи името и таланта - малкия брат на баща му.
За този свой чичо Тето разказваше: "Починал на 18 години, много нелепо. По думите на баща ми и приятелите, чичо Стефан бил най-големият тенор на България в онези години. Още като малки останали сираци и баща ми го отгледал, плащал, за да учи музика. Стефан се явил на конкурс за млади изпълнители в Италия, където спечелил безапелационно първо място. На връщане във влака се срещнал с някаква компания и няколко часа пял и свирил на китара срещу отворения прозорец. На гара София го чакала културна делегация. Грабнали го и го завели в операта, за да празнуват. Качили го на сцената и го помолили да изпее тежка ария. Отворил той уста, но вече изстинал от влака, скъсал гласни струни. Получил кръвоизлив и след три дни починал…“.
С музика Тето се захваща сериозно благодарение на брат си - саксофониста Веселин Костов. Преди това, още в гимназията, има банда заедно с Никола Бусаров и Найден Чернев - басист и китарист. Пеели страхотно „Бийтълс“. След казармата Тето успява да помогне на много музиканти, минали през Пловдив. „Да ми прости Господ, но сега, след толкова години, стигам до извода, че много са ми завиждали колегите. На никого в живота не съм завиждал и не съм направил зло. Съдникът е един - над нас“, с тъга отбелязваше той.
Превръща в идол на пловдивската младеж от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Той е и човекът с най-голям стаж в легендарното пловдивско Вариете. В продължение на 10 години е основен певец в легендарното пловдивско Вариета в панаирната палата. Почитателите му го наричат „Бате Тето от Вариетето“.
Той е и откривател на много от големите ни музиканти, благодарение на него Митко Щерев започва работа с Емил Димитров. „Могъл съм - направил съм го. Защото, ако можеш да сториш добро, трябва да го направиш. Мръсотията всеки я може. Бяха шашави години. Имаше и хубаво, и лошо. Болно ми е, че ние не си уважаваме кадърните хора. Правим всичко възможно да ги смачкаме и унижим“, казваше легендата.
Със смях разказваше как един ден през лятото на 1974 г. му се обадил басистът Ташо Славов от ГДР. „Отиваш сега вкъщи, взимаш сина ми, хващате самолета и ми идвате на гости“, чул Тето в слушалката. „Мен тогава не ме пускаха дори до Асеновград. Ала бате Ташо му увери, че със самолета проблеми няма да имам. А с влака?, питам го аз с тайната мисъл, че мина ли Югославия, повече няма да ме видят. Пуснал той документите, а жената на гишето го подхванала с въпросите. Какво ще правите в ГДР-то? Отивам на гости, отговорил. Не сте написали как смятате да се изнесете, продължила тя. „Ами, казвам, аз имам страх от самолети, ако може с влака. И онази като зейна: Точно вие с влака - абсурд. Много добре ви знаем кой сте. Имам си работа, не ми губете времето. Давам ви една минута - самолет или нищо. Дотогава не бях ходил никъде, а и малкият до мен не беше виждал баща си отдавна. И склоних на самолет“, добавя вокалистът. Прекарват един незабравим месец в ГДР, а последната вечер с Ташо Славов се напиват като казаци. „И така, разказва Тето, идва бате Ташо да ме изпрати на летището в Източен Берлин. Ала сме толкова пияни, че хващам друг самолет. Посреща ме една хубавица и ме пита за къде съм. За София, отговарям аз. А тя: Ние сме за Москва. Изтрезнях. Ама че нещастие. От десет самолета не можах да улуча този за Ню Йорк. Съдба!“ /марица

Публикувана на
26 Ноември 2020 година