Новина от категория Скандално
Архив на публикациите

Гилотината на лорд Минчев

Видяна: 10431 пъти

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Буковска, като Буковски в модните си решения

Това, което Буковска е облякла, да не би да е препоръчано от бг. Баба точка ком? Разпуснато, направо текстилно свлачище, напълно безотговорно към някои модни тенденции, решение, вкопчено в социализма на въображението. Свежата звездна фигура би понесла далеч по-ефирни цветове, без да се залага на толкова консервативните червено и черно, освен ако специален дрес код не я е насърчил към това. Тук линиите и текстилните завои са напуснали всякакви правила и неподготвеното око може да се обърка в лабиринтите от прежда, кожа или непонятните мен материи. Ако нарека червеното жилетка, то тя борави с околната среда като изпуснат от балкона доматен сок, приел формата на случайно преминаваща жена. Черното пък има вид на започната пица от пълнозърнесто тесто, загубила се в превода. Това изглежда толкова раздърпано и отпуснато, точно както изглежда едно тесто, преди да го намажат с шарлан и украсят с гъби и кашкавал. Йоана е била небрежна и в прическата си, което е могла да спаси с една шапка а галошките са мил спомен от стари колекции на Мю Мю, като леко изглеждат на нещо, което звучи като Мяу Мяу. Общо взето, в небрежността си към модата Буковска ми напомня на…Буковски. Чарлз Буковски.
Ни Ло и Ло-шите естетически избори…
Гостоприемно разкрития чатал на Николета Лозанова предлага текстилна гледка, съчетала цветове, достойни за боядисване на великденски яйца. Самите щампи по плата са с яйцевидна форма а дребните детайлчета ме въвеждат в цветоускорение на пулса. Не съм вещ, но тези оцветени формички ми изглеждат на увеличени под микроскоп организми като амеба или хламидия. Общо взето десенът, избран от Ло или Ло-шите стилисти в моите очи е само супа от багри, да кажем- пикантна и предизвикваща пот на челото. Начело на кадъра е коланче, което аз мога да определя като конопено. Той пристяга ханша на девойката /която не ми постла легло/, като отделя горната от долната половина. Нещо като бюджетна гарсониера, на два етажа. Този профил! Тези коси! Тези очила! Тези очи, уши, нос и гърло…Иска ми се да съм личният и лекар и да имам достъп до всички тези места.
Наталия- от скрина на баба, до скрина на леля си…
Приятно ми е да видя отново Наталия Симеонова, след толкова много време. Активното и отсъствие от екрана не я е повалило естетически, дори мисля, че днес тя изглежда далеч по-прибрана, запокитила е онези модни решения, които често са ме изненадвали . Роклята, облечена от Симеонова тук, пази характеристиките на миналите и решения, но някак съвестно е встъпила крачка встрани. Казва- аз харесвах блажените рокли в стил скрина на баба, но вече еволюирам и нося такива от скрина на … леля. Харесвам турбуленцията от цветове- синкаво и пепел от рози, забавни са ми шарките, повечето от които наподобяват секс на влечуги, застигнати от изригване на вулкан. Цветовете са плъзнали навсякъде по Наталия, истинско море от любов по шареното, което не спира нито до обувките, нито в самите тях. Прическата е ярка, непокътната от годините и на телевизионна слава, само русото е топнало за малко четката си в паничката на Сашка Васева, но днес е събота и ние ще отминем великодушно този факт.
Нерде Гери Никол, нерде Доли Партън…
Че лошото момиче на българската естрада не е българската Доли Партън, мога да се подпиша. Липсват дългият опит и праволинейност в стила на американската звезда, но най-вече адекватното облекло, подхождащо на тамошните традиции. Да се доближава човек до нечий стил е добре и е похвално, но малко ме смущава факта, че стила на песните на Гери не са в онази модна тоналност, която допуска подобна визия. Парчето дънков плат, което следва да възприемем като панталон ми е като препоръчано писмо с много марки, по размер и по цвят. Какво съдържа това писмо и кой е авторът, остава само да се гадае. Ботушите – два небостъргача в пасторалната околна среда наоколо, изкачват с трудност естетическите стъпала на собствената ми скала. Прерийното разстояние между тях и панталонките, може да се мери със строителен или шивашки метър, според личния ви сарказъм. Бодито е така набъбнало, че на човек му се иска да разполага с губерка и да разнищи тази губерния с истинско любопитство. Шапката се доближава до представите ни за баба Яга или за някой маг, присвоил си мисълта да разпознава вселенските дела. /хотарена

Публикувана на
17 Октомври 2020 година