Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Как прочут пловдивски фабрикант се е грижил за работниците си

Видяна: 22997 пъти

Роденият през 1857 г. Павел Калпакчиев е фабрикант и банкер. Още десетгодишен става чирак при шивач, после изучава кожарския занаят, след което слугува в хана на големия за времето си земеделец Петър Тодоров в село Саранци. Там се залюбва с дъщерята Мария, за която се жени.
С брат си Юрдан отворят тухларна фабрика в Пловдив. Регистрират в Пловдивския окръжен съд събирателно дружество за производство на огнеупорни, пресовани и корнизни тухли и керемиди и за изработване на хидравлична бяла вар. Първият опит не е успешен – тухларната им фабрика фалира след три години работа.
Със зестрата на жена си Мария Павел създава нова фабрика през 1893 г. в „Кючук Париж“ между днешните улици „Лазо войвода“ и „Райчо Кирков“, на мястото на бившето кино „Тракия“, която е първата в България и я нарича „Остромила“ с площ от близо 500 дка.
Калпакчиев следи отблизо новостите на европейския пазар и в началото на миналия век внася от Германия преси за керемиди и машини за тухли. Строи три нови рингови пещи.
Той е един от инициаторите и основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара и на Пловдивската популярна банка през 1913 г. От 1925 до смъртта си през 1929 г. е неин председател, но условието му, преди да заеме поста, е да не получава пари за тази си дейност.
Още със създаването на тухларната фабрика започва активна социална политика. Той е наясно, че технологията на керамичното производство изисква тежък физически труд, работи се на открито, а край пещите е много горещо. За да привлече работници, им дава с 50 стотинки по-висока надница. Най-щедрата по това време е 1,50 лв., при Калпакчиев - 2 лв. Въвежда и първообраза на ваучерите за храна още в далечната 1913 г. Отваря специална бакалия, където работниците от неговата тухларна фабрика пазаруват стоките на символични цени. Не се купуват с пари, а с метални жетони, които се раздават със заплатите. Тази новаторска инициатива заедно с цяла поредица от социални придобивки като столова, общежитие, баня, здравно заведение с лекар и фелдшер, забавачница за децата прави едно от най-тежките производства предпочитано от работниците. Те получават безплатно и тухли, с които да си построят къщи на територията на самата фабрика, която непрекъснато се разраства, а до нея е изградена железопътна линия. Калпакчиев си купува и собствен локомотив.
Подарява тухлите, с които е построена новата пловдивска гара. Това става през 1907 г. Сградата е в бароков стил по проект на италианския архитект професор Мариано Пернигони. Дава материалите за изграждане на бетонния мост над железопътната линия, за да минават каруците безпрепятствено и да не чакат дълго бариери. От началото на миналия век до смъртта си със съпругата си даряват почти половината от близо трите милиона лева, нужни за строителството на детски дом при църквата „Света Троица“. Трапезарията на дома е носила техните имена, защото те я поддържат със собствени средства.
През 1913 г. индустриалецът построява първата в града работническа болница с амбулатория, в която лечението е безплатно. Илинден е празникът на фабриката. На този ден Калпакчиев и синовете му лично готвят и сервират на работниците, а трапезата в двора на предприятието не се вдига с дни. Великден също се отбелязвал подобаващо, като фабрикантът и близките му боядисват над 1000 яйца, които раздават на работниците заедно с козунаците.
В Пловдив Калпакчиев става секретар на Македонската организация, чийто председател по онова време е Димитър Благоев. Тухлите, произведени във фабриката на Калпакчиев, са запазена марка в строителството на Пловдив. С тях преди повече от 100 години са строени близо 90 на сто от къщите в Стария град. Красивият им релефен надпис и днес може да се види на места, а при почукване те все още звънят. И най-важното, след век още са годни за употреба.
Макар че с негови тухли е построен Пловдив от новия век, почти до кончината си фабрикантът няма своя къща. Когато е на върха на славата, избира терен на днешната улица „Май“, до сегашната сграда на радио „Пловдив“. Новият дом е в стил сецесион, а на партерния етаж се намира кантората на фирмата
Когато почива, фабриката е в цветущо състояние. Десетимата му наследници продължават бизнеса и от бившата еднолична фирма образуват акционерно дружество „Павел Д. Калпакчиев“ за производство на машинни и ръчни тухли, марсилски керемиди и капаци. Тогава тя произвежда вече над 8 млн. тухли – близо 10 пъти повече от времето на своето начало.
След 1944 г. голямата фамилия на Калпакчиев е дадена на съд от комунистическата власт по Закона за незаконно забогателите. На 17 април 1947 г. Окръжният съд в Пловдив признава акционерното дружество за виновно, че в периода 1935-1946 г. е увеличило имотното си състояние в размер на 23,64 млн. лв., което не се оправдава от нормалните приходи. Така съдът конфискува в полза на държавата цялото имущество на Калпакчиев – фабриката, жп линиите, къщата на ул. „Май“, терени, кариери, и осъжда наследниците му да платят над 11 млн. лв. глоба. Те обжалват и успяват да спасят от национализация единствено наследствената къща.
Днес в нея живее една от внучките на Калпакчиев, а имотът е обявен за паметник на културата. На фасадата преди години е поставена плоча в памет на Мария и Павел Калпакчиеви. /ретро

Публикувана на
11 Юли 2020 година