Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

„Ако трябва и пред тоалетна ще застанеш и ще работиш, няма срамен труд!“

Видяна: 20200 пъти

Кметът на Пловдив Здравко Димитров днес навършва 57 години. Смята, че е навлязъл във възрастта, в която трябва да дава, а не да взима от живота. Личната му амбиция е да докаже, че наистина е готов да работи за града и хората. Иска да върне на пловдивчани усещането, че живеят на едно специално място.
Обикновено денят му започва с обиколка на Гребната база - мястото, където са минали ученическите му години. Роден е в район „Западен“, където и сега живее. „Имам чувството, че пъпът ми е хвърлен някъде тук. Гората край Гребната ме успокоява и едновременно с това зарежда. Ако сутринта съм пропуснал обиколката заради ранна среща в кметството или ангажименти с дъщеря ми Рая, опитвам да наваксам надвечер“, разказва Зико.
Релаксира най-добре на раздумка с аверите, на лов и на вилата в Бойково. Напоследък няма време на припали любимия си мотоциклет, който събира прах в гаража.
Има различни приятели - шофьори на такси, пенсионери, бивши и настоящи спортисти, творци, бизнесмени, учени, лекари... Много държи на взаимоотношенията си с митрополит Николай и премиера Бойко Борисов. С двамата се чува, когато трябва да взима най-трудните решения.
Пестелив е на обещания, предпочита на нарича проблемите с истинските им имена. Но вярва, че най-доброто за града предстои напук на трудностите. С тях работата даже е по-сладка, защото е съгласен с онези българите, които обичат да казват - то ако е лесно, на нас ли ще се падне.
Голямата му сила е, че умее да общува, да се вслушва в чуждото мнение и да обединява хората в името на големите каузи.
Ето какво казва:
Пловдив е в сърцето ми
„Я, че ти си по-голям от Чомаков!“ Това беше първата реакция на Бойко Борисов, когато се запознахме.
Спортът ме научи на дисциплина, отговорност и самообладание. Още от училище ми викат Зико. По онова време в спортното учеха Стефка Костадинова, Атанас Търев, Николай Петров, Ангелина Михайлова, Георги Славков, Стоян Делчев, Коце Костадинов и много други големи шампиони. Треньорът Васил Кожухаров ни беше като баща и държеше еднакво строго както за спорта, така и за учението. Тогава създадохме приятелства, които останаха за цял живот.
Имах късмета да стана част от златното поколение в българския баскетбол. Започнах в „Академик“, после се състезавах за ЦСКА, а по-късно отново се върнах в родния клуб. С националния отбор вдигахме на крака залите, в които се вееше българският трибагреник.
Случвало се е противников играч тайно от съдията да ме удари или обиди, за да ме предизвика и да ме извади извън равновесие - най-глупавото е да отвърнеш, защото ставаш като него. Спазвам това правило и до днес. Смятам, че умението да се владееш и да преценяваш ситуацията помага и в живота, и в работата. На спорта дължа своята увереност и самодисциплина.
Като за всички хора от моето поколение 1990-а беше повратна в живота ми. Тогава държавата абдикира от спорта. Уволних се от армията и се върнах в Академик. Пари обаче нямаше. На практика останах на улицата и не знаех как да продължа. Същата година се роди дъщеря ми Мария и почина баща ми, който беше голямата опора в живота ми. Трябваше да реша бързо с какво да се занимавам. Председателят на дружество Академик ме посъветва да се запиша на борсата като социално слаб. Реших, че да се редя на опашката за помощи не е за мен, защото имаше хора, които имаха много по-голяма нужда. Трябваше да намеря нещо, от което да вадя пари всеки ден. Започнах да карам такси, станах сервитьор, а после барман. В кризи е така - ако трябва и пред тоалетна ще застанеш и ще работиш, няма срамен труд. Поех нещата в свои ръце. Започнах да уча как се управляват пари, разбрах колко трудно идват и как лесно си отиват. Направих дискотека до стадион “Пловдив”, после дойде “Зико бар”. Стана много популярен. И досега много хора се обръщат към мен с “господин Зико”. По-късно създадох едно от емблематичните заведения в Стария Пловдив - ресторант “Улпия”. Това заведение ми е скъпо като дете, създадох го с много любов. То бързо стана любимо място на пловдивската бохема и много художници, писатели, артисти идват всеки ден заради атмосферата и разговорите. Приятелите и личните ми гости знаеха за моята страст към старинните часовници, телефони и мебели. Голямата ми гордост днес е оригинален австрийски часовник “Юнг Ханс” от 19. век. Междувременно завърших спортна педагогика и защитих магистратура по социална психология в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Семейството ми е свързано с район „Западен” вече четири поколения. Навремето дядо ми купил 12 декара в района и направил модерни оранжерии по немски образец с топлопроводи. Построил цяло имение с две големи къщи. При национализацията му взели всичко. Не успял да го преживее и се споминал скоро след това. Семейството ни се нанесло да живее в апартамент в блок в кв. “Хр. Смирненски”. При реституцията ми върнаха само 1 декар от дядовия имот. На това място построих търговски комплекс с 18 магазина. Напълниха се бързо и ми носят добри доходи.
Опитът в бизнеса ми помага и в управлението. Един кмет трябва да е добър стопанин. В политиката влязох заради идеите на новата партия ГЕРБ, които нямат нищо общо с партийното лицемерие. Вижданията на Бойко Борисов за добро управление напълно съвпадат с моите.
За мен добрата политика е да работиш честно и открито, да можеш да гледаш хората право в очите, да накараш всеки човек да открие собствения си интерес в обществения, да убедиш всеки да даде най-доброто от себе си и да можеш да го оцениш.
И ако ме питате защо съм кмет на Пловдив, отговорът е прост: Пловдив е в сърцето ми. Цялата ми семейна история и целият ми живот са свързани с това място. От дядо ми - до децата ми. И искам по-добри дни за тези, които идват след нас. /марица

Публикувана на
22 Май 2020 година