Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Кой е Царят на ябълките и как разговаря с банкерката Цв. Б.

Видяна: 142000 пъти

„Не може да искаш от всяко дете напременно да стане професор или академик. В живота и академикът има нужда от водопроводчика и обратното“, смята Красимир Кумчев, известен като “Царя на ябълките“. В навечерието на 65-годишнината си все така е щастливо женен, има двама сина и пораснала внучка. Според него ролята на семейството е единствено да помогне на подрастващите да намерят своето поприще, а най-хубаво е работата да им стане хоби, за да не тежи.


Виктория ГЕОРГИЕВА
Сн. Лили ПЕТРОВА

Негово правило е да не поставя забрани, а да убеждава. Така постъпва и с внучка си Йоана, когато започнала да навлиза в пубертета. „Тръгнахме от Пловдив за стопанството ни в Трилистник и минах умишлено през „Скобелева майка“. Там – наредени жриците на любовта. Казвам й: „Йоанка, виждаш ли ги тези момичета. Някои жени смятат, че с колкото повече мъже са били през живота си, толкова са по-щастливи. Ако това беше вярно, ето тези тук, щяха да са най-щастливите жени на този свят, но не са.“ На мен ми беше ясно, че в онази възраст това се е запечатало в главата й няма нужда да й казвам какво не бива да прави“, разказва дядото.
“Държа да бъде грамотна, възпитана и горда девойка, а след това горда жена. Горда, а не горделива! Искам тя по такъв начин да се впише в обществото, че да оформи едно сито около себе си, което пресява баластрата. И през него да минават само полускъпоценни и скъпоценни камъчета. Идеята на тази конструкция е да запази душата си чиста, така няма да има притеснения за нищо. Ще допуска само най-стойностните хора.“, обяснява веруюто си Кумчев.
Препятствията в неговия живот са хиляди. Описва ги в своята автобиография „Моята следа“, която издава само в 4 бройки за членовете на фамилията си, когато става на 60.
Наричат го „Царя на ябълките“, защото няма друг българин, който да е произвел повече ябълки. В периода между 1985 и 1991 е председател на ТКЗС „Рогош“, на чиято териротия се намирал най-големият ябълков масив в света. Тези 14 хиляди дка навремето за 12 месеца произвежда толкова, колкото сега цяла България.
Настъпилата демокрация идва със своите предизвикателства. За него това е безпаричен период, в който банките бягат от земеделците като дявол от тамян и кредити не дават. На работниците си често плаща с ракия и компоти. Първо купува 12 дка собствено стопанство, които постепенно увеличава, а синовете му са редом с него в градините. „Задължително е, ако искаш да възпиташ детето си по правилния начин, трябва даже умишлено да го вкараш в калта и да гледаш как търси решение. Истинският бизнес е дълбока вода, в която или може да плуваш, или не“, изповядва Кумчев.
Една от любимите му истории е срещата очи в очи с видната банкерка Цветелина Бориславова. Поводът е най-голямата ябълкова градина в страната – до село Динк, която е собственост на нейно дружеств, а фирмата на Кумчев е наета като консултант. Десет дни преди да стартира беритбата на плодовете, топ банкерката поискала мнение от специалист– колко е реколтата в градината. Неговата прогноза била, че ще е 1000 тона, а Кумчев залага на три пъти повече. „Връщам се в къщи и ядосано разказвам за разминаването ни. Йоана, внучката ми /тогава в трети клас/ казва: „Дядо, а защо този човек не обере ябълките от едно дърво, да ги изтегли и ще види колко е реколтата. Казах си: „Лелеее, едно дете знае как, а експертът с всичката му ерудиция - бърка?!“, поразен е той и уточнява, че в крайна сметка плодовете даже били 3200 тона и от банката се видели в чудо, защото не били предвидили толкова амбалаж.
Пак по същото време Бориславова държи да продължат договора с Кумчев, но при други финансови условия. Офертата му се сторила обидна и отказал. Два дни след това тя му се обажда иска среща. Договарят се за 14 часа в офиса й зад Народния театър „Иван Вазов“ в София. Взема със себе си и сина си Христо, защото е част от екипа му в Динк. „В 14.00 ч сме в офиса. Посреща ни секретарка, настанява ни в приемната, сервира вода и кафе. Цветелина я няма, минават десет минути, Христо ми дава знак: „Какво става?“ Казвам му: „Така се прави, при важни разговори пробват „противника“ да се изнерви, но баща ти има здрави нерви, спокойно“. След още пет минути Цветелина влиза, любезно се извинява /пак така се прави/ и казва: „Господин Кумчев, свършили сте страхотна работа. Искаме да продължим договора, но при нашите условия. Иначе, имам резервен екип, който ще пусна веднага в действие. Казах й: „Г-жо Бориславова, ако искате да имате Стоичков в отбора си, предложете му условия като за Стоичков. А ако искате да имате в отбора си централния нападател на Казичене, то такива с лопата да ги ринеш. Освен това, знам, че звучи самонадеяно, но в държавата има не повече от 4-5 човека, способни успешно да управляват тази градина. Другите четирима не ги познавам. С едно изречение казах две верни неща – действително смятам, че има и други колеги, които успешно биха се справили, но истината е, че аз не ги познавам. Тя само каза: „Знам!“. Тогава изкарах от ръкава последния си коз: „Вие имате банката от два месеца, ако цената на една акция е 4 лева и намерите мениджър, който след десет месеца да вдигне цената на акциите ви на 32 лева, т.е. осем пъти /толкова й повиших актива в Динк за десет месеца – от 500 хил.лв. на 4 млн.лв., които датчанин бе готов да й плати/, колко пари ще му дадете?“ Мълча в продължение може би на половин минута. Разговорът приключи с изявлението й, че веднага ще свика Надзорния съвет на банката и директорите и до вечерта ще ме уведоми за решението им. А аз вече го знаех“, завършва разказа си Кумчев.
В годините след промените е отказвал да влезе в политиката. Говорил е и на наследниците си никога през главата им да не минава тази мисъл. „Питали са ме защо не искам да ставам министър и отговарям: „Пред всеки, който е дръзнал да влезе в политиката, има две опции – или става част от глутницата, или глутницата го изяжда. Аз нямам душевната нагласа да бъда част от глутницата и естествено не искам да бъда изяден. Няма трети път. Стани си специалист и помагай на държавата“.
Има патентована методика за разпределение на субсидиите в земеделието, но тези, които управляват отрасъла, така и не са проявили интерес. етодиката е авторска и е концетрирана в една формула. Тя гарантира, че земеделският производител ще взима субсидия на база на продукцията, която е получил и реализирал. В основата е доходът му, който зависи от качеството и количеството на продукцията. Генерирането на по-висок доход означава, че фермерът е подготвен. Причината е, че пловдивчанинът смята, че няма как подготвените земеделци да получават субсидии, равни на тези, взети от друг стопанин, който хабер си няма от нищо. „В момента е точно така – не се насърчава можещият и знаещият, дори обратно – тази система ги демотивира и те напускат родината ни! Когато преди време синът ми се върна от Калифорния, ми каза: „Ако купя земя в Калифорния, за една година ще стана милионер!“ А тук се трудим по 20 години и все сме с кредити. Моята методика може да елиминира тази несправедливост, секторът ще излезе изцяло „на светло“ и по мои изчисления ще осигури допълнително около 500 млн. лв. приходи на бюджета годишно“, гарантира Кумчев.
Единствено по времето на Пламен Орешарски го поканили на среща. Поискал само 1 процент от ефекта, а не някакви милиони накуп. „Моята методика прави революционни нещата, но в нея няма политика, само икономическа логика“, пояснява Царя на ябълките й и сам дава отговор на въпроса защо нито една власт не иска да я приложи – защото с нея не може да се краде.

Публикувана на
03 Април 2020 година