Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Голям срам на най-черната българска дата

Видяна: 21400 пъти

По-голям срам на 19 февруари надали е имало. Досега никой не беше си позволявал да политизира тъй грозно най-черната и най-обединяващата ни дата. Вчера видяхме нещо като първомайска манифестация, нещо като протестно шествие срещу властта, нещо като предизборна агитация.
Гледах дефилето, което пое от площада пред царския дворец, където е била предсмъртната килия на Апостола, в посока към паметника-бесило, и се чудех какво е това жизнерадостно настроение, дето струи от лицата на участниците на първата линия.
Какви са тези усмивки, които раздават на електората?! Ухилени, щастливи физиономии - Корнелия Нинова, Илияна Йотова, Румен Радев, депутатите от БСП, секретарите на президента, организаторът на шествието от комитета, наречен на Левски - Васил Василев. Всички засмени до ушите, здрависват се, поздравяват се, позират за снимки за спомен, правят си селфита.
Да се зачудиш какъв празник е днес, каква е тази мирова радост, избори ли спечелиха, или на траурна процесия са поели към лобното място на Дякона?
А той там, над главите им, размножен в десетки еднакви портрети, побити на пръчка. Мятат го като кукла на конци, като чучело, като маска за Хелоуин. Зад гърбовете им, не отпред на процесията - там някъде, отзад, в миманса. Левски - фон за селфита.
Няма как да се преглътне подобен маскарад. Няма как да се забрави гаврата с Левски и чувството за срам, че цялото това нещо си го видял.
На фона на жизнерадостната процесия, която трябваше да бъде траурна, смълчана, другите политици и управници, от противниковия отбор, бяха на панихидата в църквата заедно с местната власт и главният прокурор.
До днес 19 февруари ни обединяваше в почитта и мъката по Дякона. От вчера вече и нея си парцелирахме според политическата изгода. И лепнахме още едно петно върху паметта на Апостола. Български, наш си срам. За негова сметка. И хоругвите не могат да го изтрият. /дарик

Публикувана на
20 Февруари 2020 година