Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Първите сто дни на Здравко Димитров: „Започнах с летящ старт от проблеми“

Видяна: 21400 пъти

Точно на 19 февруари Здравко Димитров, все още наричан „новият кмет“, ще е със 100 дни стаж като пловдивски градоначалник.
Първата стодневка се дава на всеки, получил някаква власт и голяма обществена отговорност, като неофициален толеранс „спокойствие“. Гледат да не го притесняват. Да си подреди нещата. Достатъчно време да е поразбрал, че го кметуването му няма да е четиригодишно дефиле по градския червен килим, а ката ден бъхтене в разчистване на градските авгиеви обори. Или поне в тяхното привеждане в по-приемлив за пловдивчани вид.
Следва 101-вия ден на Зико. Не следват „1001 нощ“, като в приказките. До тук бяха следизборните възгласи „Победихме!“ и разпределяне на кой каква служба да се пада.
Нищо друго няма да е валидно за „вече не новия кмет“ а само едно: „Лозето иска мотика!“
Разговаря: Катя КАЗАКОВА
- Г-н кмете, как се чувствате след първите си 100 дни като градоначалник?

- За хубаво или за лошо, аз нямах сто дни. Не знам други колеги как са се чувствали със 100 дни толеранс – аз нямах дори 100 минути. Можем да говорим за 100 дни от встъпването ми в мандат като кмет, но в никакъв случай не може да става дума за 100 дни толеранс, дадени ми от гражданите или от политическите опоненти. Или спокойствие. Още преди да встъпя в длъжност, хората се вълнуваха, протeстираха, така че моята работа започна динамично още от първия ми ден на този пост. С наследени стари проблеми. Може да се каже, че влязох в длъжността с летящ старт от проблеми.
- Какви неочаквани проблеми срещнахте?
- Може бе първото, за което се сещам, е некоректното отношение от страна на старото ръководство на общината за тези необезпечени проекти, договори за които са сключвали. Дори имаше първа копка – само дни преди да изтече стария мандат, а в същото време пари за този проект е нямало. И сега аз трябва да поема отговорността за неща, което не съм планирал. Да не говорим, че това е некоректно и спрямо гражданите на Пловдив – обявява се нещо, че стартира с ясното съзнание, че то не може да бъде направено, защото няма средства.
В интерес на истината – заварих неща, които не мога да кажа, че бяха неочаквани, но това са неща, които аз не бих оставил на моя приемник като наследство. По-скоро неочакван е размерът на проблемите, с които трябва да се справяме аз и моят екип. И то пак казвам – от първия ден на встъпването ни в длъжност. Нека гражданите сами преценят каква е била ситуацията – само ден след балотажа на 3 ноември, ми бе съставен първия акт като кмет от РИОСВ – за стари неща, и то за нарушения от същия този човек, който е бил част от предната администрация - за несвършена от него работа. Мисля, че хората се досещат в какви условия бе стартът на кметския ми мандат и няма нужда аз да коментирам.
-Ако знаехте, че е такова положението в Общината, пак ли бихте се кандидатирал за кмет?
-Да, категорично! Пловдив има нужда от промяна, има нужда хората да разберат какво значи управление, обърнато с лице към гражданите. И управление, което решава техните проблеми. Аз обичам Пловдив и продължавам да твърдя, че пловдивчани заслужават едно честно управление за доброто на обществото – казвам го с пълното съзнание, че на някои тези мои думи може да не се харесат. Аз обявих неведнъж, че ще държа на открито управление на община Пловдив и мисля, че хората вече са го забелязали. Неслучайно ми се обаждат представители на различни гилдии и граждански организации, което говори единствено, че се движим по правилен път.
-Какво успяхте за тези 100 дни да направите по основните Ви приоритети?
- Мисля, че хората вече усещат промяната в трафика на Пловдив – доста по-облекчен е. Все още не e това, което бихме желали, но сме на прав път. Това е само част от транспортния проект, който рестартирахме – таблата по спирките вече заработват, след като повече от 6 години не даваха никаква информация на гражданите и гостите на града. Направихме среща със специалистите от испанската фирма „Индра” – оказа се, че те са нямали връзка с Общината и не знаят за проблемите на тяхната система за управление на транспорта в града. Е, дойдоха, говорихме, изпратиха, както се разбрахме, екип специалисти и се прави всичко възможно за нормалната работа на транспортния проект.
Спряхме още в самото начало водния проект, защото той бе компрометиран. Преди старта му имаше обжалване от две фирми и той бе спрян. Променихме условията на поръчката и до месец ще започне първата част от работата по този проект.
Подобна е ситуацията и със зоопарка – прекратяваме договорите и ще обявим нова поръчка. Да, това за съжаление ще забави откриването на зоологическата градина, но просто няма друг начин.
Важен проект за града, какъвто е връзката „Модър”-„Царевец”, също предстои да стартира. Намерихме проекта, изготвен преди години, сега се актуализира, тъй като там една част от работата е свършена от НКЖИ. Проектът ще е по новите евростандарти и ще бъде приоритетен.
Нека не забравяме и новия мост на река Марица, който ще бъде паралелен на жп-моста. Там нещата са в напреднала фаза, но искам да обърна внимание колко е важно това съоръжение. С неговото изграждане, с връзката „Модър-Царевец“ и продължението на бул. „Северен“ на практика ще изградим вътрешния ринг на Пловдив, с което ще се облекчи трафика, ще го изведем от централната градска част, а това ще даде отражение и на въздуха в града, което обещах още преди изборите.
Някой може да каже, че направеното досега не е много, но все пак в рамките на тези 100 дни успяхме да рестартираме три важни за града проекта. Работим усилено по другите, при това още преди да беше приет бюджет 2020 от Общинския съвет. Така че за мен съвсем не е малко и в най-скоро време пловдивчани ще усетят още по-силно промяната.
-Обещахте приемен ден и го направихте? За какво идват хората при вас?
-Да, обещах го – години наред хората нямаха контакт с общинската администрация. На приемния ми ден съм заедно с моите заместници. Идват по 50-60 човека – решаваме на място някои проблеми, други не можем, защото не са от нашата компетенция, но все пак сме длъжни да изслушаме хората и и да ги насочим. Голяма част идват при нас отчаяни, след дълго обикаляне по институциите, невярващи, че проблемът им може да се реши. Някои наистина са с нерешими проблеми, но в много случаи можем да помогнем и когато видиш как надеждата се завръща в тези хора и че наистина можеш да им помогнеш - това е най-голямата награда за усилията на екипа на един кмет.
- Бюджет 2020 прилича на постна пица, за какво не стигат парите?
- Бюджетът на една община е като семейния бюджет. Все не стигат парите – искаш да направиш много неща, но няма как. Едното винаги ще е за сметка на другото. Искаме инвестиции, искаме образование, искаме култура, инфраструктура, спирки, обаче, за съжаление, бюджетът е една константа, която не може да се раздува. Не се сърдя на политическите ни опоненти, които дават предложения какво да залегне в бюджета и ги разбирам – те са говорили тази неща в предизборните си обещания. Затова съм готов да приема всяко едно разумно предложение, но да кажат и откъде ще се вземат тези пари. За да имаме зоопарк, ще трябва да почакаме например за олимпийския басейн, а не –„дайте да направим всичко наведнъж с тези пари“. Е, няма как да стане…
- За да се осъществяват големите проекти обаче са необходими допълнителни и то не малко средства?
- Не откриваме топлата вода, като кандидатстваме за кредитна линия. Една Виена, градът с най-висок стандарт на живот в Европа, е с над 7,5 милиарда евро заеми. А хората там живеят нормален и спокоен живот, не ги е страх от тези заеми, реинвестират и градът им процъфтява. Всичко зависи от това как се тегли заема, как се оползотворява, какви са лихвите, но най-вече зависи какво ще бъде направено с него. Тези проекти, за които говорим, ще се случат рано или късно. Дали сега, дали след 10 или 20 години, няма друг начин – Пловдив се задъхва. Така че, ако искаме тези големи проекти да се случат по-рано, да служат на хората по-дълго време – можем да ги финансиране още сега с тази кредитна линия. Много държа да уточня, че това не е самоцел на градската управа, с кредитната линия ще реализираме големите инфраструктурни проекти, които веднага ще започнат да се изплащат на хората.
- Как се промени животът Ви в личен план, след като станахте кмет?
- Имам все по-малко време за семейството ми и ми е тъжно, че става така – най-близките ми хора най-много страдат. Не е нормално – вечер се връщам, а малките ми дъщеря вече е заспала, сутрин, когато тръгвам, отново не мога да я видя. Няма кой да замени тези моменти, когато детето ти расте, а ти не си до него. В същото време за хората ти си виновен за всичко, а близките ти са ощетени от твоята липса. Аз и не очаквам нещо друго, дал съм си ясна сметка какво ме чака, още когато влязох в политиката. Няма политик, който да си е тръгнал и да са му казали „Браво, беше добър политик!”. След години може и да са го оценили, но не и в мандата му.
- Намаляха или се увеличиха приятелите ви? А ласкателите?
- Аз си ходя още по земята и не съм се променил. Винаги съм имал приятели, благодаря им за помощта. Заемал съм високи постове и преди, в други времена не съм бил на никакъв пост, но все съм имал приятели. Така че знам за какво е да имаш истински приятели.
А ласкателите – да, има ги. Има хора, които не съм виждал с години и сега се появиха, тупат ме по рамото и викат „Зико, с теб сме!”.
Има обаче и хора, които от години са ми приятели, които нищо не искат, които дори не ми се обаждат сега, защото знаят колко е динамична ситуацията около мен и се притесняват да не попречат. Както се казва – различни хора, но това в крайна сметка ни е народопсихологията.
- За какво не ви остава време?
- Лично време не ми остава – за мен, за семейството ми. Да поспортувам, да поседна с приятели. Но не се оплаквам – все пак, когато си тръгнал на избори, трябва да си направил сметка от какво ще се лишиш. Какво трябва да дадеш от себе си, за да се случат нещата. И нямаш право да се оплакваш.

Публикувана на
17 Февруари 2020 година