Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Спасителят-герой от Върховръх, за когото цяла България говори

Видяна: 179480 пъти

Венелин Галев и неговият леко брониран транспортьор или накратко МТЛБ, станаха известни за нула време в цялата страна, след неговата спасителна акция, при която отърва от снежния капан до хижа Върховръх 15 човека, включително и малки деца. Те бяха заклещени там от дълбоки сняг вече четвърти ден. Срет тях беше семейство с 8-месечно момченце.
Снегопочистващата общинска техника не успя да се пребори с тежките преспи и затъна край пътя, без да разчисти шосето и хората да слязат до Пловдив.
Те не са бедствали, защото имали храна, отопление и вода. Проблемът бил най-вече с пеленачето. Родителите не предвидели, че кратката им почивка ще се удължи заради обилния снеговалеж. Памперсите и храната за бебето свършили и нямало надежда кога ще успеят да разчистят 20-километровата пътна отсечка от Перущица през село Скобелево до Върховръх.
„Мой приятел и колега беше в курорта. С него два дни поддържахме връзка и той ми каза: „Обещаха днес да дойдат да разчистят, но не дойдоха”. На другия ден пак се чуваме и той пак ми казва:”Днес вече дадоха дума, че ще дойдат, ама още ги няма”. И на третия ден вече когато той ми звънна сутринта, ми каза: „Ще идваш ли? Налага се вече да идваш, че пак ме лъжат, нито ги виждам да идват, нищо. Приятелят ми се беше притеснил за бебето. Казваше: „Ние сме големи, но за малкото вече няма храна и памперси”, разказва предисторията на спасяването Венелин.
Заедно с него в МТЛБ се качили колегата му Запрян Костадинов, синът на Венелин – Пламен и негов приятел Денис. „Сам не се тръгва на такива акции. Все пак е машина и трябва да има кой да ти помогне, ако се наложи”, обяснява той.
Отсечката от Перущица към Скобелево до Върховръх е единственият път. Хората в селото също били откъснати от света заради обилния снеговалеж. За кратко време горе натрупало около метър и половина преспи. Високи джипове били затрупани почти до покривите.
„Булдозерът, който чистеше, го настигнахме преди село Скобелево. Движеше се бавно. Изпреварихме го и продължихме. На мен не ми пречи снегът”, разказвва Веселин.
На равното бойната му машина може да развие до 50-60 км/час, а нагоре по баира са се движели с около 15-20 км/час.
Когато стигнали на Върховръх, видели, че те само били успели да изкопаят едни тесни пътеки и толкоз. Неговите приятели събрали набързо багажа си, качили се в два джипа, които Венелин закачил за верижната си машина и ги издърпал до разчистените пътища близо до Пловдив.
Ден-два по-късно от снегопочистващата фирма му се обадили, за да му поискат помощ. „Че и булдозерът беше закъсал. Да ходим и него да спасяваме, само че те си намериха друг вариант – с друга фирма, откъдето пратили багер”, смее се той.
Верижната машина я купил преди 2 години за 20 000 лева от частна фирма, която разпродавала стара и бракувана военна техника. Мечтаел още от казармата да я притежава. Казармата я изкарал 2 г. и 3 м. в Крумовград навремето. Уволнил се с нашивки за младши сержант. Тогава му предлагали да остане в армията, но въпреки любовта си към бойните машини, се отказал.
На приказките, че е герой и се прославил, отвръща: „Не ми е проблем на мен славата. Аз, от една страна ще помогна на този мой приятел, но от друга страна се забавлявам. Аз затова съм я взел тази машина. Точно за забавление преди около две години я купих. Имам един приятел от Стрелча, който ме свърза с тази фирма и я купих. Преди това търсих от военни, поделения, но те отказваха да ми продадат. Доста такива машини са нарязани. Нарязали са ги за скрап. То това прахосничество в България няма да спре”.
По думите му поддръжката на машината не му излиза скъпо. „Като я купих, я притегнах веднъж и това е. Ето, сега като се качих до Върховръх, се убедих, че работи безотказно”, доволен е той.
По каталог й дават, че харчи около 100 литра на 100 км. Резервоарите й са общо 536 литра. По каталог й дават преход от 500 км. Това са сигурни 500 км при тежки условия.
Когато тръгнал към Върховръх, напълнил само единия резервоар от 250 литра. „Стигна ми и мисля, че и половината не съм изгорил. Мен в такива ситуации не ме интересува колко ще изгори, важното е да свърши работа. Някои ми казват: „Ти си луд да караш такава машина””, споделя пловдивчанинът-герой. /монитор

Публикувана на
12 Февруари 2020 година