Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Защо Густо ми е Велков не успя да стане „Господар на Кючук Париж“

Видяна: 52040 пъти

- Защо култовият пловдивски „Господар на ефира“ Густо ми е Велков не успя да стане „Господар на Кючук Париж“ на изборите за районен кмет в „Южен“? Как си обясняваш, че като ново лице не успя да надделееш над статуквото? Имаше ли удари под кръста по време на изборите от твоите опоненти?
- 3500 гласа близо за мен са добър резултат, който смятам, че едно ново лице в Пловдив трудно би го постигнало. Аз го направих сам, с моята познаваемост, че съм открит, че съм честен. Нямах изградени структури, както останалите кандидати, които са работили години наред в района.
Другият минус, който определи изхода от вота, това беше, че много хора не гласуваха, гласува твърдият електорат на политическите сили.
Аз за пръв път се явявам на избори, тръгнах от нулата. В рамките на месец и десет дни беше кампанията ми. Разчитах на приятели и съседи. В Кючук Париж съм израснал, живея там. Затова съм благодарен на тези, които ме подкрепиха. Имаше няколко опита за удари под кръста. Въпреки че като цяло кампанията мина в един добър тон. На два пъти ми се наложи да подавам сигнали до ОИК . Бяха налепили по целия булевард мои плакати. А аз плакати не бях правил, така бях решил. Остана загадка кой беше сложил тези плакати. Първият път беше 4 дни преди изборите. Минавам по бул. „Никола Вапцаров“ и виждам един плакат с моя лик на уличен стълб. Изпаднах в ужас, тъй като по стълбовете е забранено да се лепи. Направих обратен завой, за да сваля плаката и виждам, че по стълбовете на целия булевард имаше мои плакати. Остана загадка кой го беше направил това. Започнах да ги свалям. А в самия ден за размисъл, в който е забранена всякаква агитация, се случи същото, но този път с плакати по дърветата. Бяха изкарали от интернет моя снимка.
Това, което се случи с екзитпола в изборния ден, според мен отказа много хора да отидат до урните. Те си казаха – за какво да излезем да гласуваме, като всичко е предрешено. Решиха, че техният глас няма да промени нищо. През 2015 г. избирателната активност е била 45 процента, а сега ударихме дъното с малкото гласували. И ако трябва да съм ядосан на някого, това е на този , който с екзитпола причини това нещо на пловдивчани, а не на избирателите, които бяха объркани.
Не достигна само 1%, за да отида на балотаж.
- Досега държа микрофона, а срещу теб бяха политиците. Какво те накара да минеш от тяхната страна и да нагазиш в политиката?
-В последните 14 години в работата си като журналист съм правил разследвания и репортажи, като съм заставал на страната на гражданите. Познавам проблемите на района и поисках да заема пост, на който мога не само да ги показвам, но и да ги решавам. Това е моят мотив да се кандидатирам за кмет на район „Южен“. Сега продължавам да работя това, което мога, и отново съм зад микрофона, а срещу мен ще са политиците. Помня проблемите, които хората ми споделиха в последния месец, и като журналист ще продължа да ги показвам и да търся начини как те да бъдат решени.
- Ако позволиш, да се обърна към теб с въпроса, който Бай Ганьо е задал на Иречек: „А бе, бай Густо ми е Велков, я ми кажи твоя милост либерал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам!“.
-Вижданията са ми десни. Защото съм все пак дете на прехода- Роден съм през 1988 г. На изборите се явих с подкрепата на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“. Аз не съм партиен член. И няма да бъда. Смятам, че печелившият ход е да бъдеш независим кандидат. Защото в тази кампания не съм искал нищо от никого. За да бъда чист пред съвестта си, че не дължа нищо на никого. Със собствени средства съм си печатал вестниците, листовките и с подкрепата на приятели ги раздавахме. Аз вървях лично и си ги раздавах. Без да наемам фирми, без да лепя плакати и каквото и да било друго. И бях спокоен, че и да стане, и да не стане, от никъде и една стотинка не съм взел.
Работя от 6-ти клас и зная какво е да си изкарваш сам средствата, с които да живееш. Попаднах в 9-ти клас в телевизията. В началото доброволно правех всичко. В един момент се оказа, че съм научил да снимам, да монтирам, да правя репортажи, да пиша текстове.
Всичко в моето семейство сме си го изкарали с честен труд. Майка ми и баща ми са на една заплата, като всички средностатистически българи. Аз след 7 клас съм се издържал сам. Това ме научи да ценя парите.
- Ще останеш ли в политиката?
- Зависи как ще се стекат обстоятелствата. В момента оставам в журналистиката. В моята работа няма как да бъдеш на две места едновременно. Моята професия изисква да бъдеш обективен и да отразяваш различните гледни точки. Когато обаче има казуси, по които съм на мнение, че мога да кажа публично какво мисля, ще си изразя гражданската позиция.
Дали след 4 години отново бих се кандидатирал в едни нови избори, рано е да се каже. Ако хората ми вярват и искат – окей. Не съм преследвал постове, защото работа си имам. Ето, не се случиха нещата на изборите, връщам се на репортерския фронт.
- Какво люби и какво мрази Густо ми е Велков?
- Обичам да обичам и мразя да мразя. Мразя думата „мразя“. Тя носи много негативизъм в себе си. Смятам, че ако мислим позитивно, то ще ни се случат хубави неща. Ако постоянно се оплакваме, ако постоянно мразим някого и нещо, постоянно хулим, то тогава и нас нищо добро няма да ни очаква. Иначе не ми допадат много неща. Не харесвам, когато сутрин излизам и виждам около контейнерите планина от боклук като сметище, не харесвам да ми е кално. Ако дойдете да видите улицата , на която живея, ще се хванете за главата. Когато някой ми звънне за дупка пред блока, му казвам, ела да видиш пред нас какво е. Това са кални ровове и това продължава вече 10 години. Това ме дразни.
Дразни ме, че много хора ползват твърдо гориво за отопление и замърсяват въздуха. Дрехите ни миришат през зимата на сажди и въглища. Въздухът, който дишаме не е за дишане. Това е ужасно, в другите държави го няма. Опесъчаването на улиците – това е толкова отживяла технология. В Германия или Норвегия тротоарите не се опесъчават, а се хвърлят едни малки ситни камъчета, върху които хората стъпват. Не се пързаля, не е мръсно. Не е запрашено. На пролет просто събират камъчетата и това приключва. А тук се хвърлят тонове пясък и сол. Това разяжда асфалта и дупките отново зейват. Никой не мисли в перспектива. А си отварят още проблеми. Ей такива неща ме дразнят. Вместо да вземем европейския опит. С 20 години сме назад. Тези неща ме разочароват. От друга страна пък си обичам града. Харесва ми да живея тук, не бих го сменил. Имал съм предложения да отида в София, извън страната. Но съм си предпочел Пловдив. Отбягвам шумните места, нощните заведения. Харесвам разходките в Цар Симеоновата градина. До Бачково да се кача.
Годината беше тежка за мен. Загубих баба си, която много обичах. Стараех се всяка неделя да я взимам и да ходим някъде около града. Тя ми липсва. Затова призовавам хората да обръщат внимание на възрастните близки и родители. Животът е кратък и тези отношения остават и спомените, като се върнем назад.
Обичам италианска паста с домати. Повече постни ястия. .
Кръстник съм на три дечица, които живеят в Испания. Страхотни, умни, развиват се в една друга система с друго образование. От малки са цели енциклопедии. Те са на по 4-5 години и ги вълнува вече глобалното затопляне , например.
Харесвам честните, откритите хора, тези с позиции.
- Ще продължиш ли да бъдеш пловдивски „господар на ефира“?
- Сега “Господарите” се излъчват в интернет. Поддържам връзка с екипа и продуцентите. Въпрос на време е да възобновим репортажите и разследванията, които правихме в “Господари на ефира”.
- Какви според теб са кривиците на пловдивчани?
- Дразня се, когато някой си изхвърли фаса през прозореца на колата, когато си изхвърлят торбичките с боклук през терасата. Ей тези байганьовщини много ме ядосват.
- Ти си стопроцентов журналист, вярно ли е, че на българската журналистика сега й дърпат конците като на марионетките?
- Тук говоря за себе си от моята си камбанария. Ако някой са го натискали за нещо, да излезе да си каже. В работата си за последните 14 години не съм имал нито един случай на цензура. Ако имах и най-малкото усещане за натиск, щях да напусна. Зодия Овен съм и не обичам някой да ми казва какво да правя. При всеки репортаж, който съм разработвал, съм проверявал случая предварително. Когато съм бил на 100% сигурен във фактите, тогава съм правил всичко възможно да бъде завършен и излъчен по телевизията. Имал съм свободата. Затова и в кампанията съм бил независим. За да съм чист пред съвестта си.
- За какво мечтае Густо ми е Велков?
- Мечтая да живеем в едно място, което е по-уредено. В което го няма байганьовщините. В циганията и мизерията на никой не му се живее. За съжаление с кварталите ни се случва точно това - превръщат се в гета. Идват хора от малки населени места с още по-труден характер и манталитет.
Мечтая да няма болни и гладни хора по улиците. Около дома ми да е зелено, да има къде да паркирам, да не газя в калта, докато стигна до спирката, да не се срамувам да поканя чужденци в квартала ми, защото е в безобразно състояние.
Мечтая да се спазват правилата и хората да вярват, че с гласа си могат да допринесат за промяна.
-Какво не знаят пловдивчани за теб?
- Вероятно, че съм мениджър на екип от 50 човека. От 5 години. И зная какво е да се плащат заплати всеки месец.
- Какъв е девизът ти?
– Разбира се „Густо ми е!“

Публикувана на
06 Декември 2019 година