Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Готвачът на повикване с главно „Г“

Видяна: 13176 пъти

Няма човек от Подбалкана от Калофер до Клисура, който да не познава или да не знае кой е Делко Шойлеков. Това е готвачът на повикване с главно "Г". Хиляди са се наслаждавали на вкусните му ястия, безброй семейства му поръчват пълно меню за своите гости вкъщи по празниците. Той прави трапези за видни бизнесмени и изискани дипломати. Често му поръчват менюто, когато в региона идват знатни особи.
Гощавал е всички български президенти от 1990 година досега - и Жельо Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов, а тази пролет подготви трапезата и за Румен Радев. Основната част от менюто за тях най-често е зелена салата, печено агнешко и десерт. Готвил е и с Ути Бъчваров, и с Иван Звездев. Кметовете на селата в региона често му поверяват трапезата за гостите на селските събори. Те канят известни певци и музиканти, колеги от други региони, бизнесмени, затова най-добре е ястията да са приготвени от майстор кулинар. Завърших инженерство, ала избрах кулинарията, приготвянето на ястия ме влече от малък, споделя Делко Шойлеков. У дома се правеха бабеци, филета, суджуци. Много неща от работата в кухнята ми бяха ясни още от детските години - смесването на подправките, обработката на месото и получаването на готовия продукт. Това винаги ми е създавало уют у дома, признава той. Делко Шойлеков е от стар карловски род, който има история на повече от три века и води началото си от Клисура. Мъжът, дал името на рода Шойлекови, пръв на Балканите донесъл маслодайната роза в Клисура още през 18. век. Той се казва Генчо. Наричали ароматното и маслодайно цвете просто трън, а когато местните започнали да правят от него розово масло и да го продават, започнали да казват на Генчо "Шойле", т. е. благодетел. Запален планинар, той е душата на компанията, щом с приятели потеглят към карловските хижи. Те му поверяват приготвянето на храната. Тя става още по-вкусна от добрия му характер - топъл, деликатен, дружелюбен и всеотдаен.
Години наред дарява и готви курбана на прочутия празник на хижа „Васил Левски“, който събира планинари от цяла България. Завършил инженерство, както повечето момчета от Карлово от неговото поколение - изборът в онези години бил заради перспективата за работа в гигантите ВМЗ и Карловския тракторен завод. После станал началник на КАТ, а през 1992 година се посвещава на кулинарията. Отваря закусвалня, кръщава я „Лъчо“, с ударение на „о“, това е народното название на Карлово, което означава "хубаво, слънчево".
Планирано за закусвалня, заведението стана ресторант с готвени ястия и скара и години наред от сутрин до вечер се пукаше по шевовете от посетители. „Сега хората се ориентираха към семейни тържества с по 20-30 души;“, обяснява Шойлеков. Затова и приготвянето на меню за тях открива възможност за кулинар като него. Хубавата храна в добрите ресторанти ми правеше впечатление още в студентските години, разказва той. „Не бях беден студент, имах пари и ценях добрата кухня - правеше ми впечатление, когато ястието е добре направено, поднесено изискано на аранжирана маса. Някъде съм видял нещо интересно, другаде съм добавил нещо от себе си или съм променил според моите виждания. Така се натрупваха и познания, и желание да правя хубави неща. Ястията ми винаги се получават. Ала винаги експериментирам, никога не казвам, че това е върхът, винаги търся нова технология на термообработка, различни подправки.“, разказва прочутият карловец.
Пръв започва да предлага услугата да приготви меню за гости. „Днес е непосилно за една работеща жена да посрещне 20-30 души вкъщи, знам това отлично.“, разказва известният кулинар. За него обаче това не е проблем - има оборудване, съдове, уреди, дори пещ, в която могат да се пекат няколко тави с агнета едновременно. Дълго време поддържал екип от 7-8 души. марица

Публикувана на
15 Декември 2019 година