header

Собствено Търсене

Понеделник, 22 Октомври 2018    - КОНТАКТИ -    plovdivmedia@yahoo.com



Новина от категория България

Спасиха крака на Кристин

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

Видяна: 36234 пъти


PlovdivMedia - Спасиха крака на Кристин

Моделът Кристин Илиева, която пострада през месец март в тежка катастрофа, като спътница на Дивна, за първи път разказва за своята битка за живот. Но не желае да намесва името на шофиралата автомобила млада певица.

Интервюто на Кристин, дадено пред "168 часа", е при завръщането й от Истанбул у нас. В турската болница "Йедитепе" 20-годишното момиче се лекува в продължение на 33 дни и на 13 май каца в София, където я посреща семейството й.
Кристин минава през истински кошмар. Въпреки своята крехка физика и силна емоционалност тя се държи като истински боец в тежкия процес по възстановяването си, като всеки ден изживява отново и отново ужаса от сблъсъка.
Над нея през цялото време бдят родителите й Цветозар Илиев, Валерия Колчева и втората й майка Стефания Илиева. Бащата на Кристин пояснява през какво се е наложило да мине дъщеря му.
Приемат я по спешност в болницата в Истанбул след двудневни консултации
Стефания говори с професор Угур Анил Бингол, доц. д-р Турхан Озлер и професор Фаик Алтънташ, по чието настояване момичето незабавно е транспортирано в "Йедитепе" със същите травми от 12 март.
Преди това моделът е подложен на 7-часова животоспасяваща операция, с която доц. Свилен Тодоров от болницата в Плевен, спасява от ампутация единия й крайник.
"У нас поради бездействие или липса на ресурси не бяха извършени никакви интервенции, които да доведат до възстановяването на Криси - разяснява нейният родител. - Травмите, с които бе приета от турските експерти, бяха: тежка инфекция на костите, натрошена бедрена кост, раздробено коляно, неправилно зараснала тазобедрена кост, големи открити рани, липсващи меки тъкани и на двата крака и декубитална рана на петата."
В истанбулската болница Илиева претърпява няколко операции, а последната - на коляното, е извършена от професорите Турхан Озлер, Фаик Алтънташ и техният екип. Цели десет часа те се борят да възстановят 5-сантиметровото скъсяване на крака на Кристин.
Оттук нататък на хубавицата й предстоят тежки физиотерапии и пластични интервенции, които ще бъдат извършвани отново в Турция при специалистите, вдигнали я на крака. Илиева тепърва трябва да даде всичко от себе си, за да се възстанови напълно.
Битката й ще продължи поне 2 години
"Вече разполагам с едно спокойствие - казва Кристин пред изданието. - Вярата ми се върна, защото имаше много моменти, в които я губех. Дните ми след инцидента бяха сиви и мрачни. Често се депресирах и си казвах: "Няма да се оправя." Сега, когато съм си вкъщи при семейството и приятелите ми идват да ме виждат, съм много по-щастлива. В момента имам частична парализа на крака. Занапред всичко зависи от мен, защото коляното ми е наредено перфектно, само му трябва месец да зарасне."
Най-лоши и болезнени за младото момиче са първите два дни след всяка операция
"Всъщност още не мога да преценя дали това време бе най-кошмарно, или спомените ми от самата катастрофа. И до ден днешен изживявам самия удар в себе си отново и отново" - разказва тя и не крие, че помни всичко от инцидента. Не трябва обаче да изпада в детайли, тъй като тече разследване и не е свършило досъдебното производство. А още не е разпитвана за случилото се.
"Беше истински ад, докато стигна до болницата в Плевен - признава Кристин. - Там помня само, че имаше много лекари и всички бяха вперили поглед в мен. Помня как ми срязаха анцуга и ми свалиха обувките. Дотам."
При операцията в плевенската болница и и след това Криси е на много силни опиати, но не е била в медикаментозна кома, както се пишеше, категорична е майка й.
На другия ден Кристин е преместена в София, като първите десет дни е настанена в реанимация. Спомените й са, че било ужасно - рентгенови снимки, изследвания, вакове (процедура, при която травмите се вакуумират със специална гъба - бел.ред.), и четири пъти я слагат в барокамера, в която стои по един час. Процедурата е комбинирана с операции за почистване от некротична тъкан.
Мъчителното състояние на момичето в реанимация е придружено с още ужасни моменти. Криси не може да заспи от всичко, което вижда и чува около себе си, не само от собствените си страдания.
"Молех да ми дадат нещо за спане и против болката, но все ми казваха: "Не може." Костваше ми страхотни усилия дори да се въртя наляво и надясно. Имах вакове и фиксатор на краката" - казва тя.
Баща й допълва, че фиксатора е поставен в Плевен и трябвало в рамките на дни да се махне, но стоял доста повече време.
"Един вак трябва да седи три дни. Гъбата може да е сребърна, аз бях с такава, за да издържа повече и да няма срастване, но при мен стоеше до 7 дни. Което води до срастване.
Десният ми крак имаше гной и стана зелен
Не смеех да погледна под одеялото. Имаше проблеми с машината, която пищеше и даваше сигнал, че не смуче добре или не е добре поставена, но в един момент просто някой натискаше едно копче и тя спираше. Дори самата аз започнах да спирам пищенето.
Единственото, което ме държеше тогава, бе, че след като излязох от реанимация, можеха да идват да ме виждат роднините и приятелите ми. Когато вече ме качиха в отделението по травматология, една санитарка ми размести крака. После два дни не смеех въобще да го мръдна" - връща се към ада моделът.
Стефания допълва, че друга санитарка, при молбата на Криси да я почисти добре, й каза: "Ти не можеш ли сама? Като гледам, на ръцете ти нищо им няма."
Бащата на пострадалата разказва, че последната ревизия на раната, която се състояла при смяна на вак, била преди великденските празници, а за тях всички излезли в отпуск. "В същото време Криси беше с нечовешки болки - казва Цветозар. - Тогава задвижихме нещата, за да заминем за Истанбул по спешност. Свързахме се с посредник, а чрез него и с турските лекари."
"Получих съобщение от професор Угур Бей в 2 часа през нощта. За тях няма нощ и ден, винаги се отзовават - казва Стефания. - Обясниха ми какво ще се случи, ако отидем, и какво - ако не отидем. Гарантираха ми, че за една седмица тя ще се изправи. Ние обяснихме, че не можем да тръгнем веднага, защото са празници и няма как да подготвим документите й от болницата. Те ни попитаха:
Какво значи, че са празници, когато става въпрос за спешен случай?
Там още на първата седмица искаха да работят по коляното й, но не знаеха колко е влошено състоянието й и най-вече бактериалната инфекция."
"Ако не бях заминала, нямаше да проходя" - признава Кристин, а Цветозар допълва: "Ако не бяхме взели мерки, щеше да се стигне не само до ампутиране на крака, но и до по-лошо."
Тя си спомня, че още щом я видяли в турското здравно заведение, започнали много мило да й говорят всички: "Спокойно, мила, ние ще се погрижим за теб." Целували й ръцете, челото. На следващия ден след пристигането започнали операциите. "За дни тези хора ме изправиха на крака, за което съм им безкрайно благодарна" - казва Кристин.
Стефания казва, че веднага й махнали вак машината, костта й била оголена и се наложило да я покриват с кожа, взета от външната страна на бедрото на левия крак.
Само белезите по тялото й ще зарастват година заради взимането на мека тъкан. Следват операции на коляното, на таза и на бедрото. Тъй като имаше скъсяване с 5 сантиметра на единия крак, че бедрената кост и коляното се разминавали анатомично, за да ги наместят при операцията, лекарите са разтягали мускули със специални фиксатори.
Това се наложило, за да не режат мускулни влакна, с което възстановяването да се увеличи с още една година. Затова и след операцията Криси е три дни с анестезия (епидурална упойка) и изобщо не усещала крака си, но въпреки всичко искала обезболяващи, към които била привикнала.
"Страх ме е и от най-малката болка вече - признава Кристин, чиято нервна система е разбита от преживяното. - Имам предписани обезболяващи, но са сведени до минимум. Сама успявам да се ограничавам и ги взимам само при нужда. Не искам да привиквам, защото наистина бях. Беше ад. Всеки ден точно в 20 часа винаги ме заболяваше жестоко и молех баща ми да ми дадат болкоуспокояващи медикаменти."
Той си спомня, че детето му започвало да плаче и да вика, а в същото време била с анестезия на десния крак и било невъзможно да чувства каквото и да било.
Според Стефания старите болки при Криси се връщали като кошмар, дори след като се подобрило състоянието й... Получавала пристъпи, защото мозъкът й подавал сигнали за стари болки.
"В момента обаче силата ми толкова се е изчерпала, че се питам откъде да я взема - откровена е Кристин. - Аз съм много чувствителна и преживявам всичко много навътре. Постоянно имам кошмари, паникатаки. Мисля, спомням си, съжалявам... Истината е, че съм рухнала и понякога се чудя как продължавам да се държа.
Гледам се в огледалото и не мога да си позная лицето, толкова е измъчено, а аз не съм такава. Благодарна съм, че все пак не бе по-тежко, защото можеше да съм с два счупени крака и нямаше да го преживея.
Определено животът ми се промени тотално. Оцених много хора и неща. Поставих си нови цели. Няма го този човек, който бе преди в мен - в добрия смисъл. Много си обичам работата и ми липсва.
Когато си погледна краката, ми е много тежко
За в бъдеще съм решила категорично да се занимавам и с благотворителност. Кампанията, която се направи за мен с даряването на кръв, много ме разчувства. Толкова много добри хора откликнаха. Дори непознати. Не съм очаквала. Вече знам какво е да си в позицията на нуждаещ се, затова искам на свой ред да помагам на другите.
Аз ще се оправя, ще докажа, че мога и че има втори шанс, че човек не трябва да се отказва и предава никога. Още не знам какви каузи ще предприема, но знам, че със сигурност и аз ще дам от кръвта си за други хора.
Искам да благодаря на семейството ми, на приятелите ми и на всички хора с големи сърца, които ми помогнаха. Надявам се, че ще мога да върна доброто в този живот.
Нямам търпение да седна и да си вържа обувките и да си взема душ права. Да бъда с приятели и да се разхождам по малките улички на София в топла лятна вечер.
Искам да изразя безкрайната си благодарност на всички доктори в Турция, които направиха чудеса и невъзможното се случи! Те не загубиха вяра и надежда за това аз да бъда отново на крака! Това са професорите Угур Бингол, Турхан Озлер, Фаик Алтънташ, д-р Исмаил Йозден, д-р Есра и много други. днесбг

Публикувана на
18 Май 2018 година



Още статии


Най-четени




В. С. обявен от...

[b]„Към нас има геноцид и Валери Симеонов го доказа. От петък поставяме въпроса за незабавна оставка. Всеки ден ще сме на протест, докато той не си подаде оставката. В нито една европейска държава...

Владо Пенев и...

[b]Владо Пенев и Марта Вачкова не крият, че са възродили студентската си любов, и от няколко месеца дори живеят под един покрив в китна къщурка в Етрополския Балкан. Това обаче не било достатъчно...

Десито с тире...

[b]Бившата синоптичка на Нова телевизия Деси Банова, която миналото лято плени със сините си очи бившия държавен глава Росен Плевнелиев и вече е негова законна съпруга, невинаги е била тв звезда....

Убийство заради...

[b]Селянин от благоевградското с. Вълкосел уби по особено жесток начин сътрапезник. Защото обидил жена му. Кървавата драма се разиграла вчера през нощта. Случаят бил разплетен за няколко часа, а...

Издател - "Меджик фонс"ООД     КОНТАКТИ     Общи условия
 




BgTop100.com | BgChart.net | BGtop.net | 4BG.info